— Разкарай се — каза той, когато си възвърна сетивата.
Серафин наклони глава, сякаш гледаше сладко кученце.
— Сещаш ли се за онази банда психари, както мило ни нарече? Е, току-що се сдобихме с нов член. Затова внимавай какво говориш.
Тя се изправи, преди Джеймисън да успее да отговори.
— Вдигнете го.
Биърдсли и Роуз-Бътлър изправиха стола. Когато Биърдсли хвана Джеймисън, лакътя го заболя ужасно, но той стисна зъби и преглътна болката. След като го изправиха, забеляза, че Огъста е развързана и седи на един от кадифените столове до възрастния мъж с кремавия панталон. Тя избягваше погледа му.
— Огъста? — каза Джеймисън, но тя не се обърна.
Какво беше това? Срам? Смущение?
— Огъста?
Той говореше тихо, сякаш те двамата бяха единствените хора в стаята.
— Какво правиш?
Тя бавно се обърна с лице към него и за първи път, откакто бяха попаднали в това подземие, Джеймисън изпита страх.
— Огъста? — каза той отново.
Погледът й беше празен.
— Не е ли забавно? Да установиш, че през цялото това време си бил лъган от две жени?
Серафин изглеждаше весела и самодоволна.
— Та докъде бяхме стигнали? — обърна се тя към Блум.
— Това не е игра, нали? — попита Блум. — Това е селекция. Санитарна сеч.
Серафин я погледна очарована.
— Виждаш ли! Фактът, че си наясно с това, само доказва колко полезна ще ни бъдеш. Истината е, че ако искаме да убедим света, че високофункционалните психопати имат пълното право да съществуват — и дори повече, защото превъзхождаме другите хора във всичко — не можем да оставим онези, които се провалят, да ни мътят водата.
— Не може да си играеш така с живота на хората — каза Джеймисън.
Блум и Серафин го погледнаха.
— Строго погледнато, те са тези, които си играят със собствения си живот. Не аз — каза Серафин.
— Един човек умря. Деца изгубиха баща си — възрази Джеймисън.
— Това е само едно семейство.
Джеймисън поклати глава.
— Не, не е само едно семейство. А семействата на играчите, които никога няма да се завърнат? А Лана и Джейн?
— Знаеш, че Джейн е добре.
Джеймисън погледна надолу към сребърната висулка на пода.
— А Лана? Тя не отговаряше на високите ти стандарти, нали? Използва я, за да стигнеш до нас. Какво ще стане с нея?
— Не се прави, че ти пука за Лана. Ти ми каза, че е била безотговорен родител.
— Това не ти дава право да я отделиш от детето й.
Джеймисън никога не бе предполагал, че ще защитава Лана.
Серафин се усмихна на останалите членове на групата.
— Знаете ли, че почти всички тайни общества по света, от илюминатите до масоните, са доминирани от хора като нас? Може да се каже, че обичаме да направляваме нещата зад кулисите.
— Тогава защо разигра този театър? — попита Джеймисън. — Защо ни накара да разследваме Лана и Джейн? Защо ни подложи на изпитания? Ако каузата ти е толкова велика, защо не дойде направо при Огъста?
— Защото тя трябваше да оцени мащаба и да усети красотата й. Трябваше да разбере колко могъща е тази кауза.
— С други думи, колко могъща си ти — каза Джеймисън.
Беше удивително как чувствата му към тази жена се бяха променили толкова драстично в рамките на един разговор.
— Защо водиш хора тук?… Правиш го, нали?
Джеймисън видя как веждите на Серафин се смръщиха, а после се отпуснаха.
— Защо мислиш така?
Той се зачуди дали да спомене колието на Лана.
Блум отговори вместо него:
— Предполагам, че има предвид интериора. Той има око за такива подробности.
Тя потупа с длани седалката на стола си.
— Това е масивен дъб. Тези столове не са донесени тук за една сбирка.
— Някои срещи изискват пълно уединение.
— Бил съм на срещи, които изискват пълно уединение — каза Джеймисън. — Какво правите на хората тук?
— О, сега сме хора, така ли? А не психари или чудовища?
Той не й обърна внимание.
— Играчите ли водите тук? Играчи като Лана? Лана била ли е тук?
— Беше много забавно, Маркъс, скъпи, но сега имам онова, което искам — Серафин посочи Блум, — и ти вече не си ми нужен.
— Какво възнамеряваш да правиш с него? — попита Блум. — Предполагам, че няма просто да го пуснеш да си ходи.
Джеймисън се опита да улови погледа й, но тя го избягваше. Нима наистина щеше да си седи там и да остави тази луда жена да прави каквото си иска?
— Не се тревожи. Няма да боли — каза Серафин.
Блум кимна, сякаш всичко беше наред.
— Впечатлена съм от красотата и мащаба на играта ти — каза тя. — Но ти, разбира се, не би могла да организираш всичко това сама.