— Не съм сама — отвърна Серафин и се огледа.
— Но само техниката трябва да е струвала цяло състояние.
— Може да се каже, че съм финансово независима. Знаеш колко е лесно да им вземем парите, нали, Огъста?
На Джеймисън му се догади от начина, по който Блум се усмихна на протежето си.
— Възхитително — каза тя. — И ги профилирате според активността им онлайн, така ли?
— Няма нищо по-лесно от това при популярността на социалните медии в наши дни. Всички толкова отчаяно се стремят да се разкрият и да бъдат забелязани. Направо е трагично. Но това е само началото. След това трябва да проверим дали кандидатите са подходящи.
— Как ги проверявате? Как разбирате кой е подходящ? — попита Джеймисън. Той реши, че трябва да получи отговор на някои въпроси, макар че шансът да излезе жив оттук беше минимален.
Серафин се обърна към него.
— Отначало просто тестваме характера им. Наистина ли са импулсивни? Готови ли са да скъсат с досегашния си живот, дори ако им предстои да станат бащи?
Серафин погледна към Стюарт.
— После повишаваме изискванията. Готови ли са да извършат нещо опасно, за да победят съперниците си? Склонни ли са да откраднат, да се дрогират, да си направят татуировка, без да се замислят, или да приемат нова самоличност?
— И ако го направят? — попита Джеймисън.
— Знаеш какво следва, нали, Огъста?
Гласът на Серафин беше сладък като мед.
Блум отговори без колебание:
— След като се прецени степента на импулсивност и склонността към поемане на риск и нарушаване на правилата, идва ред на социалните умения. Трябва да ги накараш да манипулират околните, да ги използват или дори да им навредят.
— Точно така.
Серафин се обърна към Джеймисън.
— Проверяваме дали участникът умее да играе с други хора.
Тя наклони глава и на устните й се появи снизходителна усмивка.
— Нали разбираш, както направих с теб.
— Ти си напълно…
Той замълча. Би било глупаво да си изпуска нервите. Вместо това попита:
— Затова ли Фей уби съпруга си?
— Там нещата се развиха зле. Последното им предизвикателство е да изберат човек, когото познават, и да го унищожат. Повечето функционални психопати унищожават връзката или кариерата на жертвата, но Фей възприе задачата малко по-буквално.
Серафин сви рамене.
— Сред хората като нас винаги има по някой със склонност към насилие.
— Караш тези болни мозъци да съсипват живота на невинни хора? Защо?
— Просто е — отвърна Блум. — Ако е измислила изпитанията достатъчно добре, те ще покажат дали играчите наистина са подходящи.
Блум изглеждаше впечатлена; тя се възхищаваше от Серафин.
Оценката й повиши увереността на младата жена.
— Ако играта е добре замислена, тя може не само да открива високофункционалните психопати като Блум и мен, но и да отстранява по-слабите играчи.
— Боже, наистина си безсърдечна — каза Джеймисън. — Превърнала си страната в игрище за психари.
— Ти наистина се изразяваш прекрасно, Маркъс. Трябва да признаем обаче, че обществото така или иначе е наше игрище.
Той не обърна внимание на самодоволството й.
— И какво следва, ако играчите се справят с предизвикателствата и докажат, че са високофункционални?
Серафин отново се обърна към Блум.
— Връщат се в обществото — каза Блум. — Но работят с теб. Между другото, запознах се с Клайв Луелин — каза тя на Серафин. — Предполагам, че той е един от нас. А останалите? Изваждаш ги от обращение.
— Клайв е чудесен. Беше много впечатлен от теб. Каза, че излъчваш изящна автентичност. Ако трябва да съм честна, мисля, че може би си пада по теб — каза Серафин.
— Никой друг не се прибира у дома — каза Джеймисън.
— О, даваме им шанс да се приберат — отвърна Серафин. — Те обаче винаги избират другата възможност. Проблемът е, че щом веднъж опиташ свободата, след това искаш още и още. Тъкмо това им даваме ние… просто не тук.
— Отпращате ги? Това е… елегантно решение — каза Блум.
— И какво става с тях после? — попита Джеймисън.
— Нямам представа — отвърна Серафин. — Не желаем и не ни е нужно да знаем какво става с тях.
— Но те са хора като вас — каза Джеймисън.
За миг върху лицето на Серафин се изписа отвращение.
— В никакъв случай.
Тя бръкна под седалката на стола си и Джеймисън чу отлепването на пластир.
Той погледна към Блум; тя отвърна на погледа му. Очите й бяха безизразни. Беше сам. А те бяха шестима. Не искаше да умре. Не тук. Не така. Беше жалко и унизително. Той затвори очи и си заповяда да се държи мъжки. Когато ги отвори, Серафин бе поставила в скута си малка тенекиена кутия с размер на кутия за моливи. Тя извади спринцовка и ампула с прозрачна течност.