— Предполагам, че няма смисъл да обещавам да мълча — каза Маркъс.
Серафин сбърчи устни. Напълни спринцовката от ампулата, вдигна я към светлината и я почука два пъти с показалец.
На Джеймисън му хрумна да им предложи да се присъедини към тях. Имаше качества. Би могъл да им предложи уменията си. Но не можеше да го направи.
— Поне ми кажи какво е това.
— Това е най-логичният ход на събитията, Маркъс — каза Блум. Тя се обърна към Серафин: — Предполагам, че планът действа само ако никой не е наясно какво става. Обществото не бива да знае кои сме в действителност и какво правим. Затова не можем да позволим свидетел да си тръгне, след като е научил всичко.
— Именно — каза Серафин.
Тя придърпа стола си близо до Джеймисън и започна да навива десния ръкав на ризата му с една ръка.
— И определено не можем да пуснем човек, който има такива връзки в правителството.
Нямаше смисъл да се опитва да дръпне ръката си. Въжетата бяха твърде стегнати.
— Защо изпрати картички? Нали по този начин рискуваше играта да бъде разкрита?
Серафин смръщи вежди.
— Да, имаше риск, но той беше временен.
— Картичките бяха за мен — каза Блум. — За да се опитам да разреша загадката.
Серафин продължи да навива ръкава на ризата му. Контузеният лакът го заболя. Тя завъртя предмишницата му, за да намери вена. Джеймисън изстена през зъби.
Серафин спря и го погледна в очите.
— Ако предпочиташ, мога да бия инжекцията в другата ръка.
Тонът й издаваше загриженост; тя говореше като лекарка, която лекува пациент.
Джеймисън не каза нищо. Нямаше да обсъжда с нея през коя ръка да го убие.
Тя сви рамене и изви силно предмишницата му.
Болката проникна от лакътя право в мозъка му. Джеймисън изруга на глас.
— Каза, че няма да боли.
Думите на Блум прозвучаха делово, по-скоро като техническа забележка, отколкото като израз на загриженост. Когато го погледна обаче, той беше сигурен, че видя нещо особено. То изчезна така бързо, както се бе появило, но Джеймисън беше сигурен, че не си въобразява. От пет години работеше с тази жена. Тя можеше да измами Серафин, но не и него. Той я познаваше по-добре от всеки друг. Беше се уверил в способността й да вниква в хората, да оценява ситуацията и да взема правилни решения. И знаеше, че тя разчита той да си спомни това. Тъкмо това беше видял. Послание, предназначено само за него. Кратко, но ясно. Послание, което казваше: Довери ми се.
— Той поиска да го направя. Харесва ти да се правиш на мъжкар и герой, нали, Маркъс?
Серафин потупа ръката му, за да открие вените, после избра изпъкнал кръвоносен съд, който минаваше косо под кожата му.
— Никога не съм те възприемала като корав и мълчалив мъж. С мен винаги си давал воля на гласа си… особено в спалнята.
Тя го погледна за миг, след което отново се съсредоточи върху вената, доближи иглата до кожата му и въздъхна.
— Това наистина ще ми липсва.
Джеймисън почувства допира на иглата до кожата си. Ами ако грешеше? Ако онзи поглед беше плод на въображението му? Умът може сериозно да те заблуди, когато наистина искаш да видиш нещо.
— Какво име е дала Либи на сина ти, Стюарт?
Въпросът на Блум беше толкова неочакван, че всички погледнаха към нея, включително Серафин. Блум продължи да гледа към Стюарт с леко повдигнати вежди в очакване на отговор.
Стюарт леко поклати глава. Той погледна към Блум, после към Серафин, после пак към Блум.
Серафин изправи гръб, спринцовката се отдалечи от вената на Джеймисън. Той се загледа в ръката, която я държеше. Изпънатото въже, което свързваше китките и глезените му, ограничаваше движенията му, но ако преместеше едновременно левия крак и лявата си ръка, може би щеше да достигне спринцовката?
— Нали за това ставаше дума в съобщението? — попита Блум.
— Откъде знаете?
Гъстите черни вежди на Стюарт се смръщиха.
Джеймисън се надяваше, че партньорката му знае какво прави. С тези хора шега не биваше. В миналото понякога бе подозирал, че някой може да е психопат — например агентите, свои и чужди, които убиваха, без да им мигне окото. Но никога не беше сигурен. Може би тези агенти просто умееха да поставят ясна граница между личния живот и служебните задължения. Хората в тази стая обаче бяха осъзнати и доказани психопати. Чиста проба. И това се усещаше във въздуха.
— Предполагам, че инструктирате играчите да изхвърлят телефоните си и да използват предплатени ваучери, за да запазят анонимността си — каза Блум. — Отменяте ли това правило, когато някой се присъедини към групата?