— Какво искате да кажете? — попита Стюарт.
Серафин се отдръпна от Джеймисън и спринцовката се отдалечи още малко от него. Той трябваше да я сграбчи скоро, преди Серафин отново да се помести.
— Тази сутрин към десет и петнайсет часа си писал на Либи Гудман от новия си телефон и си я питал как е нарекла детето ти — каза Блум на Стюарт.
— Е, и?
Джеймисън притисна крака от бедрата до глезените.
Ходилата и ръцете му трябваше да се задвижат едновременно.
Серафин се намеси:
— Значи си разкрил новия си номер на бившата си, а тя го е дала на Огъста. А какво ли е направила Огъста с него?
Блум погледна Серафин и се усмихна.
Джеймисън разбра намека. Трябваше да действа. Каквото и да беше направила Огъста, то нямаше да се хареса на Серафин. Той се хвърли към Серафин и завъртя ходилата и ръцете си точно както възнамеряваше, така че дясната му ръка мина над лявата и достигна спринцовката в ръката на Серафин. Сграбчи я и с удоволствие усети гладката пластмаса в дланта си. Когато Серафин се възпротиви и се опита да измъкне спринцовката от ръката му, той заби иглата дълбоко в предмишницата й и инжектира цялата течност.
— По-добре в теб, отколкото в мен — каза накрая.
Само преди няколко часа се бе събудил с надеждата, че ще прекара остатъка от живота си с тази жена.
— Зависи от гледната точка.
Серафин дръпна ръката си и извади спринцовката, която висеше от нея.
Секунда по-късно Джеймисън видя юмрука на Биърдсли пред лицето си. Нямаше време да отмести главата си и за втори път тупна тежко на цимента.
— Остави го — каза Серафин. — Нямаме време. Колко ни остава, Огъста?
Гласът й беше спокоен както винаги и Джеймисън си даде сметка колко погрешно бе разтълкувал поведението й. Мислеше, че е сдържана и смела. А тя беше просто безсърдечна.
— Не мога да кажа със сигурност, но мисля, че са няколко минути.
— Стюарт, развържи Маркъс. Останалите вървете — каза Серафин.
Падналият на пода Джеймисън видя как Биърдсли, Денис и възрастният мъж, който не беше обелил и дума, отвориха голямата врата и излязоха.
Стюарт застана на едно коляно и сръчно развърза въжетата около глезените и китките на Джеймисън.
— Какво става? — попита той, след като стана и свали въжето от Маркъс.
— Днес ти взе телефоните ни, за да не могат да ни проследят — отвърна Блум.
Стюарт кимна разбиращо.
— Но ти имаш моя номер.
Докато говореше, Стюарт се надвеси над Блум. Беше висок над метър и осемдесет. Джеймисън се изправи бързо. Ако този психар удареше Блум, лошо й се пишеше.
Блум все така седеше на кадифения стол срещу Серафин.
— Сигурно знаеш колко са добри съвременните системи за проследяване. Миналата година много полицейски управления закупиха необходимите устройства за подслушване на разговори през телефонни микрофони. Предназначени са за антитерористични дейности, но хората обичат да си играят с новите играчки.
Стюарт погледна към Серафин.
— Значи са чули всяка дума, казана от теб?
— Затова все още седя тук — отвърна тя.
— И ме назова с пълното ми име, за да идентифицират и мен?
— Затова си тук, Стюарт. Нямаше смисъл да рискувам другите да бъдат разкрити.
— Нещата не спират дотук — каза Блум. — В рамките на разследването се запознахме с талантлив млад полицай с впечатляващи познания в областта на социалните медии. Още преди полицаите да са дошли, информацията за реалната ти самоличност и за играта ти ще е обиколила страната, а може би и света.
Джеймисън смигна на Блум и се обърна към Серафин.
— Не е приятно, нали? Когато някой те направи на глупак.
Серафин се държеше за седалката на стола, сякаш й се виеше свят, после примигна няколко пъти.
— Сигурно смяташ, че знаеш повече от мен, Маркъс, но само се замисли.
Тя неуверено пое дъх и се помъчи да гледа Джеймисън в очите.
— Огъста направи тъкмо това, което и аз бих сторила. Тя играеше играта. Просто този път беше с една-две крачки пред мен.
— Значи, щом те е победила, трябва да е като теб?
— За да действа по този начин, тя е трябвало да знае коя съм, преди да попадне в тази стая. Обаче не те предупреди, нали? Не ти даде възможност да се измъкнеш… а можеше. Можеше да ти пише или да ти се обади. но предпочете да не го прави. Защото се нуждаеше от теб тук, за да разиграе този малък спектакъл и да ме накара да мисля, че владея положението. За да.