— Пожелавам ти късмет в съда. Нямаш никакви…
На средата на изречението Алекс рязко се надигна нагоре и отмести дясното коляно на Ким.
Ким се опита да я бутне обратно долу, но Алекс риташе и размахваше ръце с всички сили. Ким посегна към дясната й ръка, но Алекс я докопа първа.
Сграбчи бинтованата длан на инспекторката и впи силно пръсти в нея. Болката прониза главата на Ким и пред очите й заплуваха светли точки.
Опита се да издърпа ръката си, но Алекс я стисна отново.
Ким усети, че й се повдига.
Алекс стисна за трети път и инспекторката се наклони настрани в агонията на болката.
С едно бързо движение Алекс се измъкна изпод нея и на свой ред я възседна. Разпределението на силите се обърна на сто и осемдесет градуса.
— Добре, Кими, а сега да поговорим за теб.
Седемдесет и едно
Брайънт нахълта в стаята на екипа.
— Кажете ми, че някой от вас се е свързал с нея?
Досън и Стейси поклатиха отрицателно глави.
Брайънт извади мобилния си.
— За Бога, Брайънт, стопихме й телефона от звънене.
Брайънт въпреки всичко набра шефката още веднъж. Докато слушаше сигнала за свободна линия, го обзе зловещо предчувствие.
Стомахът му се сви от тревога, явно и двамата му колеги я усещаха. Кой знае защо го изпълни чувството, че някак си е подвел Ким.
През цялото време знаеше, че тя разследва доктор Торн, че не е по силите й да остави нещата недоизяснени. Толкова пъти се беше опитвала да споделя с него подозренията си, а той я беше отблъсквал, беше й казвал, че си въобразява. Сега разбираше, че сериозно беше подценил решимостта й. В света на Ким виновен ли си, не може да се измъкнеш просто така. А ето че сега Ким беше изчезнала.
— Да тръгнем ли да я търсим? — попита Стейси.
— А откъде да започнем? — парира Брайънт.
Ако и тримата се втурнеха да претърсват Средна Англия за шефката си, това непременно щеше да стигне до Уди, което пък щеше да се отрази зле на самата Ким.
— Да му се не види, колеги, просто трябва да й се доверим.
Може би се тревожеха напразно. Ким имаше право да не отговаря, ако реши. Да има малко време за себе си. Това беше прекрасна мисъл, но никой не успя да повярва в нея.
Брайънт беше сигурен, че приятелката му е в беда, а той с нищо не можеше да й помогне.
Седемдесет и две
— Да не си посмяла да ме наричаш така! — изкрещя Ким.
Алекс се усмихна в отговор. Сегашната позиция й се струваше значително по-удобна от предишната. Предпочиташе да гледа хората от горе надолу.
Сега вече щеше истински да се позабавлява.
— Извинявай, знам, че само майка ти ти вика така.
Алекс с удоволствие видя неподправената омраза, която се мерна в очите на противничката й. Любов, омраза — така тясно преплетени! Какво пък, щеше да го преглътне.
Ким се дърпаше и мяташе, но Алекс имаше бедра на трениран ездач и я държеше здраво. През цялото време, докато Ким говореше, Алекс знаеше, че успее ли тя да застане отгоре, победата й е в кърпа вързана.
Насилието не беше стихията й. А и слабостите на Ким нямаше да се проявят във физическо единоборство. Алекс нямаше желание да чупи костите й. Костите щяха да зараснат, инспекторката щеше да се възстанови и от играта на Алекс нямаше да остане нито следа. Не, ахилесовата пета на Ким се криеше далеч в миналото. Алекс беше майсторка в игрите с чуждия ум. А сега беше време да смачка тази полицайка веднъж завинаги.
— Привлече интереса ми, Ким. Високоинтелигентна, но затворена в себе си. Не спираш да се бориш срещу живота, който съдбата ти е предначертала.
— Невероятно прозрение, но може ли да стигнем до същината? Имам работа за вършене.
— Често избираш сарказма за свое оръжие, Ким. Но не мислиш ли всеки ден за едно и също? Всеки ден, в който се бориш срещу онова, което трябваше да бъдеш.
— И какво трябваше да бъда, доктор Фройд?
— Алкохоличка, наркоманка. Фактът, че единственият човек, когото си обичала истински, е умрял в ръцете ти, би трябвало да те превърне в огорчен, зъл човек, изпълнен с омраза. Ранното ти детство в лапите на майка ти…
— Ти май искаш да ме ядосаш, така ли, Алекс? — попита Ким и извъртя тялото си настрани.
Алекс се намести по-удобно отгоре й. Наведе се напред и я натисна с лакти, така че Ким изглеждаше като разпъната на кръст.
Лицата им бяха съвсем близо едно до друго.
Алекс си даде минутка да се наслади на омразата. Сниши гласа си до шепот: