Ким не се съмняваше, че Дъги е сторил точно онова, което му беше поръчала. Вече вън от водата, той щеше да е уплашен и уязвим, а инспекторката искаше цялото внимание на Алекс да бъде насочено към нея.
Сега Дъги сигурно беше премръзнал, мокър, уплашен и изтощен. Но жив.
Ким се отпусна на земята до Алекс и видя как сините й очи отново се отвориха. От шията й се стичаше тъничка струйка кръв и потъваше в косата й.
Битката беше приключила.
Ким се взря отново към мрака над канала и с облекчение видя как две фигури се измъкват на брега.
— Нали знаеш, че нямаше да те пожаля — рече тихичко Алекс.
Ким проследи с поглед как Дейвид издърпа Дъги и му помогна да стъпи на брега. А после отговори:
— И това те провали.
Мъжът и момчето тръгнаха към нея.
— Александра Тори, арестувам ви по подозрение в опит за убийство на Дъглас Пари. Имате право да мълчите. Ако при разпита скриете нещо, което впоследствие се използва във ваша полза в съда, това ще попречи на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде използвано като доказателство срещу вас.
Ким се надигна с усилие. Колкото по-дълго седеше на земята, толкова по-трудно щеше да стане после.
В далечината се дочуха сирени.
Инспекторката се обърна към Дейвид.
— Ти ли ги извика?
Мъжът кимна.
Телефонът на Ким в момента се намираше на дъното на канала.
Тя пристъпи напред и се изправи пред Дъги. Полека сложи лявата си длан върху бузата му. Момчето не се отдръпна.
— Благодаря ти, че ми се довери и ми позволи да те спася. Знам колко ти беше трудно.
Очите му все така се взираха нейде наляво, но дланта му се вдигна и покри ръката на Ким.
Чувствата я заляха като приливна вълна. Този отговор й беше напълно достатъчен.
От далечината долетяха забързани стъпки и моментът на близост отмина. Блеснаха фенерчета. Ким заслони очи от лъчите.
— Госпожо…
Ким с радост зърна стария си приятел сержант Джарвис. Сякаш сблъсъкът помежду им при местопрестъплението на убийството на Алан Харис се беше случил преди сто години.
Ким посочи Алекс.
— Откарайте тази жена в участъка. Обвинена е в опит за убийство. Правата са й прочетени.
Джарвис кимна, а двама униформени се наведоха над Алекс и й помогнаха да се изправи на крака.
— А тези двамата откарайте вкъщи. Въпросите ще почакат до утре.
Дейвид направи крачка напред.
— Ким… Не знам…
Инспекторката вдигна ръка.
— Просто прибери Дъги у дома и го подсуши.
Дейвид кимна и се усмихна.
— Страхотно ляво кроше имаш.
Ким сви рамене и огледа обратната страна на дланта си. Кокалчетата й бяха зачервени и подути от нанесения удар.
Тя остана загледана в ръката си и усети как в стомаха й отново се надига жлъчка.
— О… мамка му — продума тихо инспекторката, докато в съзнанието й отново изникна образът на сестричките Дън. Знаеше кой е бил вторият човек в мазето.
Седемдесет и четири
Ким слезе от мотоциклета и изпъшка в мрака. Днешният ден се очертаваше безкраен. Не можеше дори да си спомни кога за последно беше видяла сградата на участъка, но сега тя й се стори като роден дом. Още по-мил й се видя мъжът, който я чакаше пред входа.
Мокрите дрехи все така лепнеха по тялото й и я караха от време на време да потреперва.
При всяко движение тялото й виеше от болка и умора. По разхлабената превръзка на ръката й беше избило кърваво петно.
Ким си мечтаеше за дълга, топла вана и почивка на дивана в компанията на Барни, но на първо време тази мечта щеше да почака.
— Господи, Ким…
Никакъв чин, забеляза Ким, само малкото й име.
Мъжът с ужас я огледа от глава до пети и понечи да каже нещо.
Тя вдигна ръка и го спря.
— Недей… Просто недей.
Мъжът кимна и преглътна майтапите за външния й вид, които вече бяха на върха на езика му.
— Тук ли са? — попита Ким, а партньорът й отвори вратата на участъка.
Беше му се обадила от телефона на Дейвид, за да го инструктира.
— Тук са, но все още не разбирам какво…
— Ще разбереш — прекъсна го пак инспекторката. Не възнамеряваше да дава повторни обяснения.
Брайънт я последва, а тя го заведе в онова помещение, в което се беше наложило да влезе само преди няколко дни.
Отново премина през лабиринта от шкафчета и стигна до уреченото място. Единствената разлика от последната им среща беше, че сега и двамата полицаи стояха прави.
И двамата носеха дънки и спортни блузи.
— За малко, момчета. Почти успяхте да ме заблудите — произнесе Ким и се облегна на едно от шкафчетата. Тялото й беше благодарно и за тази опора.