— Божичко, началник, доста далечно предположение…
— Оставям на теб да доизясниш подробностите. Ти ще го разпиташ.
— С огромно удоволствие.
Ким се изправи с голямо усилие.
— Но първо би ли ми направил една огромна услуга?
— Естествено.
— Закарай ме у дома.
Седемдесет и пет
Изправена пред гроба на Майки, Ким търсеше отговорите на въпросите, които се блъскаха в главата й. Уди беше настоял да си вземе една седмица почивка. И за първи път тя не се възпротиви.
Първите два дни прекара в сън и разходки с кучето. В един момент самият Барни престана да скача при подрънкването на каишката и категорично показа, че повече не мърда от дивана.
Отначало Ким не съумяваше да се съсредоточи върху работата по мотоциклета и с часове разглеждаше схемите и инструкциите, неспособна да проумее дори най-простичкото обяснение. Преди три дни успя да измъкне скъсаната гайка от ауспуха.
Сблъсъкът с Алекс до канала я беше оставил с безброй въпроси без отговори. Досега миналото й беше надлежно разпределено, надписано и прибрано в съответните кутии в съзнанието й. Стоеше струпано в едно ъгълче на ума й, където тя не стъпваше, но Алекс беше нахълтала точно там и безогледно беше разхвърляла спомени и чувства във всички посоки.
За момент Ким се беше изкушила. Част от нея искаше да последва Алекс в мрака. Да се предаде, да сложи оръжие. Да се разтвори цяла в спомените за Майки и първите шест години от живота си. Но не го стори, защото тогава Алекс щеше да се измъкне безнаказано.
Отне й известно време да опакова миналото обратно, да го прибере и пак да залепи кутиите. През следващите дни размишлява доколко реално може да разчита на здравия си разум и дали лудостта не е твърде близо. Реши, че е дошло време да вземе решение. Или да отвори кутиите до една и да изследва подробно съдържанието им, или да ги затвори окончателно и завинаги. Знаеше последствията и от единия избор, и от другия. Пуснеше ли спомените на свобода, те щяха да я погълнат. Никога вече нямаше да е същата.
Ако затвореше кутиите веднъж завинаги, щеше да бъде в безопасност, далеч от мрака; щеше да запази разума си и да бъде в безопасност, но същевременно щеше да се обрече на самота и мнителност до края на дните си.
Чувствата й към Алекс бяха не по-малко сложни. Мразеше я за безскрупулността й да си играе с живота и емоциите на хората, но беше възхитена от умението на терапевтката да прави това. Мразеше я, задето беше извадила на светло най-мрачните й страхове, но се възхищаваше на майсторството, с което насмалко не я беше пречупила окончателно.
Ким пое дълбоко дъх и бавно се сви и седна до студения надгробен камък. Ръката й погали името на мъртвото й братче. Чувствата я задавиха, когато му заговори на ум.
— Миличък, прости ми, но още не съм готова за теб. Липсваш ми всеки ден и когато събера достатъчно сили, се заклевам да си припомня всяка наша минута заедно.
Долови движение с ъгълчето на окото си. Позната фигура се изкачваше по хълма.
Инспекторката прошепна едва чуто:
— Но най-напред искам да те запозная с един приятел.
Брайънт се приближи и й подаде картонената чашка с кафе.
Ким посочи с брадичка надгробната плоча.
— Тук е погребан моят брат близнак. Той загина.
Брайънт се загледа в гроба.
Едно от най-добрите качества на сержанта беше умението му да разбира точно в кой момент да задава въпроси и в кой — да замълчи.
Ким отстъпи от гроба и седна на пейката.
Брайънт се настани до нея.
— Ким…
— Разправяй докъде сме — прекъсна го тя и отпи от кафето.
— Така. Уайли призна, че е бил в мазето с Дън. Твърди, че било само веднъж и филмите на конфискуваните дивидита го потвърждават. С тези показания, прибавени към другите доказателства, вече е сигурно, че Дън няма да се измъкне, въпреки нападението над него в ареста.
— Отиде ли да говориш с Рут?
Брайънт кимна.
— Още не й бях доразказал всичко до края и тя едва ли не вече ме молеше да й дадем възможност да свидетелства срещу докторката. Предварителното изслушване отсъди в полза на Рут. Ще лежи известно време, но ще излезе млада, с цял живот пред себе си.
Алекс се беше оказала права за Рут. Тя никога не би извършила престъпление без външно внушение.
Ким вече знаеше, че Джесика е повторно диагностицирана със следродилна психоза, разделена е от семейството си и е въдворена в психиатрична болница. Като лична услуга към инспекторката, Тед се беше съгласил да я поеме като своя пациентка и Ким беше сигурна, че по-добра помощ Джесика няма как да получи.