— Да. Но не си мислете, че ще бъдете последната.
— И защо ние?
Джак сякаш се замисли над въпроса за момент. Отпи голяма глътка кафе.
— Защото с онази фирма имате някои общи пазари — много важно качество за всеки, с когото се съюзявам.
— Защо това е толкова важно?
— Нямам намерение да коментирам засега този въпрос.
— Това ли е всичко?
— Не, има още. Капитол Груп очевидно слага на масата много — влияние, маркетингов капацитет, дълбоки джобове, репутация на фирма, която знае какво трябва да направи, за да победи. — И побърза да добави: — Което предлагат и няколко други фирми.
Бланк и Голайтли си намигнаха — очевидно с цел Джак да го забележи.
— Защо не се върнем на голямата тайна, която смяташ, че крие шефът?
— Добре. След срещата ни се поразрових. Колкото по-дълбоко навлизах, толкова повече се убеждавах, че шефът крие нещо. Оказах се прав.
— Какво точно изрови?
— По-късно. След като се споразумеем, ще ви дам цялата информация.
Не ако, а след като. Като че ли зависеше от Уайли. С кого си мислеше този тип, че си има работа? Момчетата от Капитол Груп се спогледаха още няколко пъти. Бланк заби лакти на масата и се наклони напред.
— Слушай, Уайли, ние сме много заети хора. Мисля, че е най-добре да ни кажеш за какво става дума.
— Разбира се. — Джак се усмихна, сякаш за да каже: Кофти момент, но щом настояваш… — Шефът е инженер-химик. Той и хората му са работили в продължение на години върху нов продукт. Наричат проекта „Свещеният граал“. Поради причини, които ще станат ясни, през изминалите две години са хвърлили в него всичко, което имат. Работили са денонощно. През почивните дни, без отпуски, до късно през нощта, почти до смърт.
— Но така или иначе са го създали?
Джак кимна.
— За нещастие за тях това е нов пазар. Пазар, на който, струва ми се, фирмата им ще излезе много трудно. От друга страна, вие сте доминиращите играчи на този пазар.
— Слушай, Уайли, на всички нас тази неяснота започва да ни омръзва. Вече е време да ни кажеш какъв е този продукт — намеси се Голайтли и удари по масата. Явно изразяваше и мнението на колегите си.
— Щом искате. — Джак млъкна и остави напрежението да нарасне за момент. — Става дума за полимерно покритие. Нанасяш го върху бойна машина, всъщност върху всяко превозно средство, и то започва да се държи като седемдесетсантиметрова броня.
По лицата отсреща се изписа пълно безразличие. Бланк премести доста широкия си задник по-напред на стола. Голяма работа, говореше позата му.
— В момента пазарът е залят с подобни боклуци. Ако получавах по долар за всяка откачалка, която си въобразява, че е изобретила лека броня, щях да съм собственик на фирмата.
— Не съм казал, че е броня — възрази Джак търпеливо. — Ето кое е важното. Полимерът също така е и реактивен. Разбирате ли какво ви казвам?
Тримата едновременно свиха рамене.
— В него са включени милиони… за по-просто ще ги наречем топчета. С размер на мъниста. Концепцията е уникална и функционира прекрасно. Те се държат като експлозиви. Когато пробиващо острие се удари в полимера, топчетата експлодират навън. Представяте ли си физиката на това нещо?
— Защо не ни обясниш? — отвърна Бланк и създаде впечатлението, че може да напише учебник по въпроса.
Джак се облегна на лакти върху масата.
— Всеки път когато изобретим нов тип броня или усъвършенстваме някоя стара, лошите започват да търсят начин да се справят с нея. Това е дълга и безкрайна игра. Най-често в наши дни бронята се преодолява на етапи. Първо удря експлозив, който размеква или разкъсва повърхността, после пробиващо острие, което прониква през нея. Понякога целта не е да проникне през бронята, а да се обърне резултатът в твоя полза — и да се използва бронята срещу онези, които тя пази. Идеята е да се начупи на парчета, да се наруши целостта й, а парчетата метал да се разлетят във вътрешността на превозното средство. Това е най-големият кошмар на танкистите.
— И онези топчета го предотвратяват? — попита Голайтли. Беше специалист в областта на отбранителната индустрия. За съжаление обаче разбираше от авиационни системи и това сега беше доста далеч от него.
— Точно така, Брайън. Топчетата експлодират навън, десетки хиляди едновременно. Силите им се обединяват, стават динамични. И спират всякакви проникващи остриета. Най-хубавото е, че няма никакви насочени навътре сили, тоест обшивката не се разкъсва.
— И просто боядисваш машината с това нещо?
— Малко по-сложно е, но, да, по същество е така. Нанасят се два слоя в стерилна среда под високо налягане. Десет часа за втвърдяване и — готово — еквивалент на седемдесетсантиметрова броня.