— И това покритие може да се нанесе върху… да кажем, хъмви?
— Разбира се. Хъмви, танк, бронетранспортьор, колата на баба ти. Покритието е удивително. Ако го нанесеш върху цяло хъмви, общото му тегло ще се увеличи само със седем килограма и половина. Прилепващите свойства са фантастични.
— Патентовано ли е? — Голайтли зададе очаквания въпрос, засягащ всички нововъведения.
Джак явно го очакваше.
— С напредването на изследователската работа фирмата е регистрирала всеки пробив. Формулата е сложна и се получава чрез продължителен химически процес. Години работа и успехи, малки крачки напред, довели до невероятно изобретение. Общо говорим за двайсет и един щатски и шестнайсет одобрени международни патента.
— Питам дали цялостният продукт е патентован — каза Бланк грубо, като че ли Уайли се опитваше да избегне въпроса.
— Не, още не.
— Защо?
Джак се поколеба, после въздъхна тежко, сякаш за да каже: Не биваше да споменавам това, но…
— Патентите са в публичното пространство, мистър Бланк — отговори той. — В момента, в който ги одобрят, ги публикуват в мрежата. Много фирми имат изследователи, които изучават всички нови патенти. Обявяваш завършения продукт и целият свят научава какво всъщност имаш. Шефът е постъпил умно. Открил е много добър начин да запази конфиденциалността. Целият процес е солидно защитен юридически, но никой не знае, че съществува.
— Изпробван ли е продуктът? — попита Бланк с тон, който прозвуча откровено враждебно.
— Да, при много реалистични условия. Само от фирмата обаче.
— Значи разполагаш единствено с техните уверения за ефективността му.
— На този етап предпочитам да не разкривам с какво разполагам и откъде съм го получил.
— Значи ние разполагаме само с твоите уверения.
— Така е — съгласи се Джак и бутна чашата си настрани. С две силни щраквания отвори куфарчето си — бяха сигурни, че ще извади някакви лабораторни резултати или данни, които да докажат безспорно забележителните му твърдения. Вместо това той взе материалите си и започнала ги подрежда в куфарчето.
Бланк го наблюдаваше.
— Какво правиш?
— На какво ви прилича?
— Тръгваш ли си?
Много спокойно Джак отговори:
— Най-накрая да схванете нещо както трябва, мистър Бланк. Поздравления.
— Но… нали не си свършил?
Джак се усмихна и продължи да подрежда куфарчето си.
— О… ето, пак започваме с тъпите въпроси.
Счетоводителят погледна Бланк и обясни очевидното.
— Мисля, че „тръгвам си“ обикновено означава „свърших“.
— Не те разбирам, Уайли. Ти поиска тази среща, нали?
— Така е, мистър Бланк. Грешката е моя.
— Какви ги говориш? — попита Голайтли, ядосан от бързината, с която се развиваха нещата.
Джак затвори куфарчето и вдигна поглед.
— Надявам се, че обидите ви харесаха, защото ви излизат много скъпо. Позволете ми, преди да си тръгна, да ви оставя малко материал за размишление. Фирмата може да се придобие срещу някакви си сто милиона. Най-много сто и петдесет. Първата година продажбите ще ударят около четири милиарда. Втората ще нараснат на шест. След това всичко зависи от няколко променливи.
— Променливи?
Джак ги изгледа, сякаш му бе писнало да обяснява толкова прости неща.
— Очевидните първи клиенти са американската армия и морската пехота. Те ще изкупуват всичкия полимер, който можете да произведете. Споменах ли, че полимерът може да се оцветява? Да вземем сивото например. Чудесен цвят. Представете си как ще убедите флота да покрие корабите си със сив полимер. Дванайсет самолетоносача, от носа до кърмата, после сто разрушителя, още триста други бойни кораби…
Мъжете от другата страна на масата зяпнаха. Числата удряха като куршуми.
Джак продължаваше с делови тон:
— И това е само началото. Има и огромен цивилен пазар — корпоративни лимузини, полицейски коли, бронежилетки. И, разбира се, Съединените щати не са единствената страна с военни машини, които се нуждаят от защита. При добър маркетинг предвиждам продажбите в световен мащаб да достигнат петнайсет милиарда за година. — Джак се усмихна. — Разбира се, аз съм от малка, изостанала фирма. Мекушавостта ми е вродена. За жалост имам навика да подценявам тези неща.
Тримата от другата страна на масата изведнъж установиха, че им е трудно да дишат. Коленете им омекнаха. Правилно ли бяха чули? Вълшебните числа витаеха във въздуха. Счетоводителят шумно драскаше нещо в любимия си бележник.