Кринц стана и тихо дръпна най-горното чекмедже. Папките бяха подредени по азбучен ред, идеално организирани, явно както всичко останало в живота на агент Дженсън. На буквата „К“ обаче нямаше папка, посветена на Капитол Груп. Кринц реши, че знае защо, и се усмихна сам на себе си. Върна чекмеджето в положението, в което го завари, клекна и отвори най-долното чекмедже, където би трябвало да е последната буква от азбуката, отвори го тихо, вгледа се най-отзад и откри златото.
Имаше около трийсет много тънки папки от края на азбучния каталог, след това петнайсет много дебели с етикет „Капитол Груп“. Той нямаше представа откъде да започне. Изглежда, в тях имаше поне хиляда страници. Прекалено много, за да ги прочете, да не говорим да запомни, а за копиране на такава купчина просто и дума не можеше да става.
Да задигне папките категорично не беше възможно.
Кринц приклекна и започна да ги разглежда напосоки с надеждата да извади късмет. Може би щеше да попадне на нещо, с което да си заслужи стоте хиляди долара. Веднага си даде сметка, след като погледна една-две папки, че Мия Дженсън е следила и наблюдавала Капитол Груп от месеци, ако не и от по-отдавна. Имаше финансовите отчети на фирмата за три години назад. Като частна фирма, която не се търгува на борсата, Капитол Груп не беше длъжна да се регистрира в Комисията по ценните книжа, но трябваше да представя всички данни в отдела за държавни поръчки на Пентагона всеки път когато участваше в обявен търг.
Мия обаче разполагаше с нещо повече. Кринц видя имена и биографични данни на основните играчи, протоколите от всички заседания на комисиите на Конгреса, посветени на полимера, куп материали за фирма на име „Арван Кемикълс“ и така нататък. Благодарение на дългия си опит в кабинета на главния инспектор той разбра какво държи в ръцете си — Мия усърдно и педантично сглобяваше гигантско обвинение.
После вниманието му привлече малка папка, мушната в дъното на чекмеджето. Не беше скрита там от погледа случайно, помисли си той. На корицата беше написано: „Източник едно“ и скоро това тайнствено заглавие щеше да придобие смисъл.
Мия имаше вътрешен човек. Източник едно беше предател. Беше описал подробно поредицата събития, довели Капитол Груп до изкупуването на „Арван Кемикълс“, а после и до това как корпорацията беше уредила Пентагонът и Конгресът да се съгласят на сладък договор без търг на стойност двайсет милиарда.
Сведенията бяха устни. Мия третираше разговорите като показания и педантично беше транскрибирала записите от тях. По негова преценка имаше поне четирийсет страници разговори под формата на въпроси и отговори, които той прегледа набързо.
На 20 декември миналата година беше записано следното:
Въпрос: Ако обичаш, опиши как от Капитол Груп убедиха конгресмен Ърл Белцър да окаже помощ за полимера?
Отговор: Не беше трудно. Белцър е готов да подаде ръка на всеки, който на свой ред е готов да му кихне съответната сума. Капитол Груп има… как се казва… таен фонд… мисля, че това е подходящият термин. Секретно, скрито гърне със злато за закупуване на услуги. От друга страна, може да се каже, че Ърл не се е противил особено. И е бръкнал дълбоко в гърнето. (Смее се.)
Въпрос: Платиха ли Капитол Груп някаква сума срещу обещанието за оказване на помощ?
Отговор: Да, но никога няма да я откриете. Имаме един тип, счетоводител, който е специалист по тези неща. Идва в офиса един-два пъти седмично. Дребен, с големи очила, много намусен, никога не говори с никого. Наричаме го „Магьосника“.
Въпрос: И каква е работата на този магьосник?
Отговор: Управлява тайния фонд. Прави така, че парите се появяват по неведоми пътища в джобовете на когото трябва. Ако е политик, прави го през сметките за набиране на средства за предизборни кампании или комитети за преизбиране. Знае хиляди трикове. Използва като фасада фалшиви фирми, фалшиви имена, донори — много е изобретателен. Ние сме глобална корпорация и повечето пари от фонда са скрити в чужбина. Невероятно добър е. Никога няма да го хванете.
Кринц вдигна очи за миг. Даде си сметка, че става дума за онзи гном, който му плащаше заплатата. Продължи да чете.
Въпрос: И колко пари получи Белцър?
Отговор: Не знам каква е точната сума. Само Магьосника и големите шефове от горния етаж, които договарят сделките, са наясно. Но не е малка. Ние сме счетоводители. Живеем със слухове. Чух за седем милиона.