— Е, коя е тя? — попита Уолтърс. В записките на Дженсън източникът бе споменат три пъти като „тя“.
— Да видим какво знаем — заговори О'Нийл. — Работи в счетоводството. Знае за полимера. Ето и още нещо, което е открил Кринц. — Остави малкия зелен бележник пред Уолтърс. Тримата се наведоха и го разгледаха заедно.
Погледът на Уолтърс се закова върху телефонните номера, от които бяха търсили Мия, преписани от листчетата. По-специално три от тях, защото бяха еднакви и с едно и също име.
Белуедър улови реакцията му.
— Това тя ли е? — попита и посочи името, като че ли Уолтърс не го беше видял.
О'Нийл се наведе по-близо.
— Ева Грийн. Тук ли работи?
— В счетоводството — призна Уолтърс.
— От тук е изтичането. — Белуедър се наведе напред и се вгледа в името по-отблизо. — Не я познавам.
О'Нийл се вгледа в обърканото лице на Уолтърс и попита многозначително:
— Коя е тя, Мич?
Мич имаше вид на човек, в чието гърло току-що са натикали бейзболна бухалка. Лицето му беше червено. Сякаш беше загубил гласа си, а когато го намери, изкрещя:
— Глупости! Не е възможно!
— Защо да не е възможно?
— Не може да е Ева. Тя работи за мен.
— Което означава какво?
— Изпратих я с Фийст миналото лято, за да заведат Уайли на приема в Белия дом. Според Фийст Уайли бил впечатлен от нея, така че направихме уговорка.
— Опиши тази уговорка — каза О'Нийл и погледна тавана. Мразеше аматьори да се занимават с неговата работа и да оплескват нещата.
— Ева е свръхамбициозна, завършила е Харвард, винаги е готова да рискува, за да застане пред другите. Наблюдаваше Уайли, защото аз го поисках от нея. Искахме да разберем повече за него и тя ни осигури някои подробности. Беше лесно и евтино.
— Лесно? Евтино? За какво говориш? — изрева Белуедър и удари с длан по стената. Планът на този идиот сега им излизаше през носа.
— Нищо особено, Дан. Тя просто трябваше да се отбива при него от време на време. Да излизат заедно. Да спечели доверието му, да го накара да споделя с нея.
— Била е къртица? — попита О'Нийл. Дали идиотът знаеше какво значи това в занаята?
— Нещо такова, да, струва ми се. Да ми казва какво прави и какво мисли Уайли. Обещах й премия от петдесет бона, ако се развият и други отношения.
— И… тя… развиха ли се такива отношения? — Белуедър реши да навлезе в по-пикантните подробности.
Уолтърс сви рамене.
— Не. Отнасяше се с нея като със сестра. Всичко това обаче приключи преди месеци. Ева получи нещо като нервен срив. Реши, че е по-добре да сложи край.
Белуедър погледна Марти.
— Май е била двоен агент — предположи той.
Изглежда, беше така, но Уолтърс отказваше да повярва.
— Вижте — каза той нервно, — ще я извикам. Ще й задам от упор няколко въпроса и ще стигна до дъното на това нещо. Ако е тя, знам, че ще можем да се споразумеем. Ако не е тя…
О'Нийл довърши вместо него:
— … връщаме се в началото.
— А ти току-що пропиля още един милион.
Джак едва се сдържа да не прихне, докато седеше пред пулта. Арогантността на тези хора беше ужасяваща, глупостта им — още повече. За тях не беше проблем да нахлуят в живота му, да се промъкнат в къщата му, да подслушват телефоните му и да плащат на разни хора да унищожат репутацията и да съсипят живота му. Но и през ум не им минаваше, че същото може да се случи и с тях самите. От седем месеца знаеше и беше записал как Ева ходи в кабинета на Уолтърс да му докладва и да получава инструкции. Особено го забавляваха идеите на Мич за това как тя да го прелъсти.
Свали записа и внимателно отбеляза датата, часа, мястото и имената на участниците в разговора, после го остави най-отгоре на големия куп. Сложи нов запис, протегна се и отиде в кухнята да си приготви нещо за хапване.
По-добре да се обади на адвоката си на пълен стомах.
Беше време да действа.
29
По-малко от някакви си двайсет и четири часа след като Харви Кринц бе извършил първата си кражба, в кабинета му се появиха агенти на ФБР. Бяха трима, с мрачни лица, в хубави сини и сиви костюми, и носеха заповед за арест. И не бяха в настроение за приказки. Шефът на Харви изскочи от работното си място и започна да задава въпроси на висок глас, но не получи отговор. Агентите показаха заповедта, извиха ръцете на Харви зад гърба му, щракнаха белезниците и го изведоха. Той опита да се възпротиви и поиска да се обади на адвоката си, но грубо му казаха да млъква. Нямал право на адвокат, докато не бъде регистриран, обвинен и обработен, както му обясниха със заплашителни гримаси. Освен това нямало да му трябва адвокат. Щял да му трябва свещеник.