Час след това тримата агенти му показаха няколко снимки, на които се виждаше как самият той рови из чекмеджетата на Мия Дженсън — явно в кабинета бе имало миниатюрни камери, които се бяха включили при непохватното му влизане предния ден, — и се съгласи с тях.
Надежда можеше да търси само от свещеник.
Почти по същото време друга група федерални осъществиха доста по-мащабна операция в офисите на охранителната фирма. Нахлуха през входа, размахаха заповеди и призовки, накараха служителите да застанат с лице към стената и да се разкрачат.
Бяха довели голям екип криминолози, които плъзнаха из помещенията, запечатаха компютрите и започнаха да изнасят купища документация, оборудване за следене, буквално всичко, което не беше фиксирано за пода или стените.
Дани Райън, приятел на Марти О'Нийл от времето, когато и двамата работеха в Бюрото, нахълта в кабинета му.
— Ей, Дани, какво става? — попита О'Нийл и се опита да се овладее. Седеше на стола с крака върху бюрото си и полагаше усилия да изглежда спокоен.
— Как си, Марти? — отвърна Райън, като че ли се срещаха на игрището за голф.
— Ти ми кажи.
— Бих казал, че не си добре, приятел.
— Предполагам, че имаш заповед за обиск или съдебно нареждане, за да предприемеш това нахълтване в частен офис. Искам да съм сигурен, че ще съдя когото трябва.
— Зарежи заплахите, Марти. Звучат глупаво.
— Така ли?
Райън кимна.
— Ти си толкова тотално загазил, че не знам откъде да започна.
— Ооо…?
— Помниш ли процедурата, или трябва да ти я обяснявам?
О'Нийл се надигна бавно от стола. В началото на стажа си в Бюрото беше участвал в доста арести. Колко пъти беше наблюдавал смесицата от емоции по лицата на загазилите и се беше чудил как ли би реагирал самият той на тяхно място. Сложи длани върху бюрото си и леко се разкрачи. Мислено си даде дума, че ще остане спокоен и невъзмутим. Че няма да се пропука. Щеше да покаже на някогашните си колеги как се държи един престъпник.
— Да, да — кимна той, — имам право да мълча. Да се обадя ли на адвоката си сега?
— Ще е губене на време.
— Мога ли поне да се обадя на жена си да не ме чака за вечеря?
— Тя знае, Марти. В момента други колеги са в домати и извършват обиск. Сигурен съм, че жена ти ще схване посланието.
Марти изведнъж изпита почти неудържимо желание да се разплаче. Коленете му се разтрепериха, гласът му стана писклив и пресипнал. Затвори очи и промърмори:
— Кога ще се прибера за вечеря у дома?
Райън разбра въпроса.
— Ако покажеш образцово поведение пред трима абсолютни тъпаци, от каквито най-често се състоят комисиите за предсрочно освобождаване, след около двайсет години. Съжалявам, Марти, няма да има споразумения. Хванахме трите маймуни, които влязоха с взлом в дома на Дженсън. И тримата проговориха. Хванахме Кринц и той също проговори. Преди седем месеца имаме незаконно проникване в частен дом в Джърси и… по дяволите, истината е, че имаме толкова доказателства и обвинения, че вече не знаем какво да правим с тях. Ти си бил много лошо момче.
Докато Райън го претърсваше, О'Нийл усети, че е бил изигран. През цялото време някой е дърпал конците, карал го е да подскача като глупак в края на дълга стегната примка.
— Поне ми кажи кой ме издъни пред вас — помоли се той дрезгаво.
— Дори и да знаех цялата история, нямаше да ти кажа. Ти обаче определено си се захванал с хора, с които не е трябвало. А сега мълчи и ме остави да приключа.
Когато висш агент на ФБР от вашингтонския офис изпрати покана, дори главният инспектор на Пентагона и директорът на СКР се отзовават.
Срещата беше уговорена за пет часа. Двамата висши служители на Пентагона, придружени от малка група сътрудници, пристигнаха пет минути по-рано с два еднакви черни седана с правителствени номера. Младши сътрудник ги посрещна на тротоара и ги преведе през охраната, после нагоре по стълбите.
Специален агент Мия Дженсън и висок мъж, който им се струваше някак познат, чакаха във фоайето. Мия отиде направо при Маргарет Харпър, директор на СКР.
— Агент Мия Дженсън — представи се тя. — Работя за вас.
Веждите на шефката й се повдигнаха с интерес.
— Чувала съм името.
В превод това означаваше: „Защото съвсем скоро те изритах от разследването на Капитол Груп.“
Без никакво колебание или допълнителни обяснения Мия й подаде лист хартия. Една изписана страница с подпис отдолу.