— Оставката ми — каза тя направо.
— Не разбирам.
— Влиза в сила незабавно. Одобрете я и готово.
— Защо е това?
— Ще разберете след няколко минути. Обещавам, че всички възможни въпроси ще получат отговор. Засега е във ваш интерес да я одобрите.
— Няма да направя подобно нещо, Дженсън. Нямам представа кога изтича договорът ви или в какви неприятности сте се забъркали.
— Не съм се забъркала в никакви неприятности, а договорът ми е без значение. Възнамерявам да ви връча най-тежкия случай на десетилетието. Ако не ме освободите, не мога да го направя.
Всички присъстващи се заслушаха в този прелюбопитен разговор. Харпър се замисли за момент над странното искане, после отговори:
— Не се пазаря с агентите си.
— Точно в това е цялата работа. Освободете ме и ще ви дам най-едрия случай, който някога сте виждали. Иначе няма да стане.
— Не разбирам.
— Помислете къде се срещаме. Ще предам материалите на друга разследваща агенция, а вие ще стоите отстрани и ще гледате. Повярвайте ми, във ваш интерес е да избегнете това.
Харпър пристъпи от крак на крак доста неуверено.
— Нека направим така. Ще подпиша временно освобождаване, ще чуя за какво става дума и после ще реша дали да стане перманентно, или да го прекратя.
Мия се замисли за момент.
— Добре, все ми е едно.
След миг ги въведоха в заседателната зала.
Специален агент Маркъс Грейвс вече беше там и седеше със сериозно изражение на лицето до голяма конферентна маса.
— Кафе и чай има в ъгъла — обяви Грейвс гостоприемно и посочи към две еднакви масички. На едната имаше два термоса и чаши, а на другата — портативно записващо устройство, свързано с две тонколони.
Никой не искаше чай или кафе. Вместо това бързо отидоха до масата и се настаниха. Мия и приятелят й седнаха в средата един до друг с мрачни, но иначе спокойни лица.
Извадиха се бележници, химикалки, столовете престанаха да стържат по пода. В мига, в който всички, изглежда, бяха готови, Мия им пожела приятна вечер и им благодари, че са дошли. После продължи:
— Името ми е Мия Дженсън. Завършила съм право и адвокатската колегия ми е дала разрешение да практикувам във Вашингтон. През последните две години бях специален агент в СКР, но преди две минути се оттеглих и сега отново съм в ролята на адвокат.
Томас Ръдърфорд, главен инспектор на Пентагона, но също така и юрист, погледна Грейвс и попита троснато:
— След като тя работи за нас, защо се срещаме тук?
— Защо не изчакаш да ти обясни тя?
— Предпочитам да чуя твоето обяснение.
Прозвуча разумно и Грейвс реши да се държи дружелюбно и да бъде отзивчив.
— Мия дойде при нас преди седем месеца. Зае се да разследва възможни престъпления на голяма фирма, изпълняваща поръчки за отбраната. Безпокоеше се за сигурността си и с основание, както се оказа. През последните няколко дни разбихме голяма престъпна група. Бяха влизали в дома й, започнаха да душат около миналото й. Сега предлагам да я изслушаме.
Главният инспектор сложи длани на масата и се вторачи в Мия. Изражението му беше по-скоро объркано, а не гневно, макар и да беше ясно, че му е неприятно всичко това да се случва на чужда територия. Харпър не беше объркана, а по-скоро ядосана — младшите агенти обикновено не изнасят мръсното бельо навън.
Мия посрещна погледите им, без да трепне.
— Бих искала да представя клиента си Джак Уайли. Допреди осем месеца той беше съдружник в „Колдрон“, частна инвеститорска фирма на Уолстрийт. Именно Джак насочи сделката с изкупуването на „Арван Кемикълс“, техния полимер и патентите им към Капитол Груп.
Представянето на Джак наелектризира помещението. Погледите се насочиха към него. Повечето от присъстващите присвиха очи, челата им се сбърчиха. През последните двайсет и четири часа всички бяха чули името му. Някои бяха видели и снимката му на първа страница в сутрешния вестник или по телевизията. Той беше издирваният в цялата страна беглец, усмихнатото лице от плаката „Търси се“ с награда пет милиона долара и много вероятно извършител на измама за двайсет милиарда. Някои от присъстващите си помислиха, че всъщност той не прилича много на публикуваната снимка — в действителност беше висок, по-слаб и не така загорял от слънцето. Джак се усмихна и кимна учтиво. Явно не се безпокоеше, че е сред толкова много представители на закона.
Мия изчака достатъчно, за да премине изненадата.
— От името на Джак предлагам следното споразумение — продължи тя. — Джак ще даде показания при едно условие. Ще го направи под формата на сигнал до властите. Вероятно сте запознати с тази програма, но няма да навреди, ако ви припомня основните положения. Миналата година федералното правителство похарчи повече от два и половина трилиона долара. Предвид факта, че поне десет процента от тази сума са били изгубени заради кражби, измами или злоупотреби, Конгресът прие закона за изобличителните сигнали, според който всеки, който изобличи измама, трябва да получи награда от една четвърт от сумата, която правителството успее да възстанови от мамещата фирма. А сега добрата новина. Джак не е алчен. Той ще се задоволи само с десет процента от това, което ще спести.