— Или просто можем да го арестуваме — заплаши Харпър. — Да го хвърлим в най-гадния федерален затвор, за да видим колко ще издържи, преди да проговори.
— Нямате основания — възрази Мия хладно.
— Какво ще кажеш за измама, кражба, фалшифициране на документи? Винаги можем да предявим някакви обвинения. Можем да подходим доста творчески. Все нещо ще мине.
— Джак не е направим нищо нередно. Той е невинен. И разполагаме с нужните доказателства, за да подкрепим това твърдение.
— Аз пък чувам за пръв път адвокат да твърди такова нещо за клиента си — каза иронично Харпър.
Мия отвори уста, за да възрази, но промени решението си.
— Искам да чуете един запис. — Тя кимна на един от агентите до Грейвс. Агентът стана, отиде до ъгъла и натисна бутона за възпроизвеждане.
В паузата Мия обясни:
— Единият глас е на Мич Уолтърс, изпълнителен директор на Капитол Груп. Разговаря с Даниъл Белуедър.
Двете имена накараха всички да наострят уши.
Уолтърс: Е, как мина снощи?
Белуедър: Чудесно. Трябваше да видиш физиономията на Робинсън, когато разбра, че ще седя до него.
Уолтърс: Той е тъп идиот. Винаги е бил такъв. Администрация, която е в състояние да го направи министър на отбраната, е или сляпа, или безумна.
Белуедър (смее се подигравателно): Така е, Мич, но знаеш, че на харизан кон зъбите не се гледат.
Уолтърс: Мислиш ли, че се хвана?
Белуедър: Започва. Още не напълно обаче. Може би наполовина.
Уолтърс: Какво ще стане с Дженсън?
Белуедър: Край с нея. Ще я отстрани от разследването още утре.
Уолтърс: Чудесно. Просто чудесно. Наистина си го изиграл.
Белуедър: Да, нали? А ти какво направи за каузата снощи?
Уолтърс (доста ядосано): Джаксън ме съсипа. Унищожавах доказателства и фабрикувах други… за да лепнем всичко на Уайли.
Мия махна с ръка и агентът спря записа.
Ако досега имаше някакви съмнения относно онова, което предлагаше Джак, те се изпариха за миг, но след тях останаха стотици въпроси и съмнения.
— Откъде го имате? — попита бившата шефка на Мия.
— Няма да отговаряме, преди да сключим споразумение. За да не се съмнявате обаче, ще ви кажа, че това е само мостра, малка хапка от огромен банкет. Джак има хиляди записи. Разкрил е една от най-големите измами на всички времена и разполага с фантастична фонотека от доказателства.
Ръдърфорд вдигна ръце и започна да разтрива челюстта си.
— Как можем да сме сигурни, че клиентът ти не е извършвал никаква престъпна дейност?
— Не е извършвал, но не може да сте сигурни. А и няма значение. Джак ще се ползва от пълния имунитет според закона за изобличителните сигнали. Ще бъде свободен от съдебно преследване във връзка с всичко, което има отношение към случая.
— Може да е по закона, но е нелепо.
— И не подлежи на обсъждане — отсече Мия. — Ако не получим имунитет, няма да има споразумение.
Главният инспектор също беше адвокат и знаеше кога си има работа с умен колега. Мия определено беше умна. Умните адвокати винаги имат резерви. Реши да пробва и подхвърли:
— А ако кажем „не“?
— Думите ми в никакъв случай не трябва да се тълкуват като заплаха — отговори Мия веднага, явно подготвена за подобен въпрос.
Лицата от другата страна на масата се изопнаха — разбира се, че тя се канеше да ги заплаши.
— Да кажем, че клиентът ми е взел мерки да предаде копия на всички записи и документи на някои много уважавани медии. Мисля си за „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“. Както знаете, и двата вестника обожават големите правителствени скандали.
Тя млъкна, за да огледа слушателите си. Все още не приемаха поражението си, но чутото определено не им хареса.
Мия се прокашля и настъпи педала още малко.
— Не искам да изпадам в подробности на този етап, но по телевизията записите ще прозвучат доста по-драматично. Мисля си за предаването „60 минути“ или дори за тричасово специално шоу в праймтайма. Може да говорим и за поредица от по един час всеки ден в продължение на шест седмици. Има доста материал, който да се покаже, и в голямата си част той е много смущаващ. Повярвайте ми, всички в тази стая имате силни основания да не допуснете подобно нещо.