Джак Уайли номер единайсет живееше в Куинс.
Куинс! Нямаше как това да е онзи Джак Уайли. Никой уважаващ себе си неженен милионер не би допуснал да го видят, че живее там. Затова бързо се отказаха от по-нататъшно проучване, за да не губят повече време.
Още сили бяха хвърлени в издирването и сега то включи Северен Джърси, Лонг Айланд и окръг Уестчестър — обикновените обиталища на заможните нюйоркчани.
В началото поемаха само по улици без изход. После се появи телефонен номер заедно с адрес.
Изглеждаше както трябва и миришеше както трябва. Локалният телефонен код говореше за големи пари. Все пак трябваше да са сигурни.
Сътрудничка от фирмата се обади на секретарката на Джак в „Колдрон“, на две преки от Уолстрийт, и се представи като куриер за бързи доставки.
— Имаме пратка, на която пише „спешно“. Опитахме да я доставим, но лицето не живее там — обясни тя с тревожен глас. Опаковката от бял стиропор вероятно съдържала някое от прескъпите ястия, които се поръчват по пощата, и което ще се развали, докато мигнеш. — Адресът сигурно е променен — оплака се жената и изрази гласно разочарованието си. — Добре поне че мистър Уайли е дал служебния си телефон с поръчката.
Жената каза адреса, като нарочно размени местата на две цифри. Секретарката веднага я поправи.
Беше той.
Вкараха адреса в компютъра, после посредством чудесата на Гугъл и сателитните му услуги видяха от много високо целия квартал. След още малко пред очите им се появи зърнистото, силно увеличено изображение на покрива на Джак Уайли.
Оказа се, че Джак живее в просторна тухлена къща на два етажа в Румсън — зелено, заможно предградие в Ню Джърси, на една пресечка от река Нейвсинк и на кратко пътуване с ферибот от Голямата ябълка.
Един от бившите федерални познаваше шефа на полицейското управление там. След приятелско телефонно обаждане местно ченге веднага замина да огледа набързо. Направи снимки отпред, после остави полицейската кола и направи панорамни снимки от двете страни и отзад.
Къщата беше изцяло тухлена, на около седемдесет години, с три комина, може би около седемстотин и петдесет квадратни метра, с голям сутерен с отделен вход. Имаше преден и заден вход. На приземния етаж преброиха дванайсет прозорци.
Стикер, залепен в долния ъгъл на един от предните прозорци, показваше, че Джак Уайли ползва система за сигурност на фирма „Вектор“, която — щастливо съвпадение — беше собственост на Капитол Груп.
Друга група, в стая два етажа по-долу, полагаше усилия да изрови всичко възможно за Джак Уайли.
Поръчката беше неясна и без конкретни параметри. Информация от всеки вид и във всяка форма, отнасяща се за Джак Уайли, щеше да бъде оценена. Те обаче познаваха клиента си и бяха наясно, че компрометиращи факти и всякакви мръсотии, доколкото можеха да бъдат открити, щяха да бъдат оценени още повече.
Този екип беше под ръководството на Марти О'Нийл — бивш шеф на отдела за събиране на обща информация, свързана с разследванията, във ФБР. Марти беше легендарен агент с множество полезни контакти в правителството и в частния сектор. Откриването на компромати беше негова специалност и негова страст. Ако разполагаше с две седмици, щеше да открие името на детската любов на Джак, дали е яздил коне, или се е боксирал, предпочитанията му към забранените субстанции, с кого е прекарвал свободното си време, медицинските му проблеми, собствения му капитал, как е гласувал.
Дадоха му само пет часа. Пет кратки, трескави часа, за да изрови колкото може повече подробности и кал. Той обичаше предизвикателствата и се зае да рови с две ръце. Взводът му от помощници се събра и Марти им даде нарежданията си. Телефоните и факсовете заработиха на пълни обороти и информацията потече.
Към един часа Марти разполагаше с резултатите от тестовете на Джак от началното училище до колежа. Информацията, че е бил умно момче, се потвърди категорично. След още половин час ипотеката върху къщата му също се появи на бюрото му — петнайсетгодишен огромен кредит при лихва от пет и половина процента. Къщата му струваше четири милиона. Джак беше платил веднага три от тях и сега дължеше седемстотин хиляди. Никога не беше пропускал, дори не беше закъснявал с плащането на вноските.
Джак не е само умен, но и богат, реши Марти О'Нийл, а освен това е подреден и усърден, умел инвеститор, с нюх за добрите сделки. Последните текущи оценки оценяваха къщата му на девет милиона.