Към два часа, след като поиска да му върнат някогашна много голяма услуга, Марти надвеси доста големия си крив нос над армейското досие на Джак и над това на баща му. Оценките на Джак от началниците му бяха неизменно изключително добри. Всички отбелязваха хладнокръвието му под напрежение, изключителните му лидерски качества, подкрепата и грижите, които полагал за хората си.
Баща му бе служил трийсет и три години, като се бе издигнал от редник до полковник. Бе се пенсионирал, след като два пъти не го бяха повишили в бригаден генерал. Нищо, от което да се срамува — досието на стареца също беше впечатляващо. Починал след продължителна упорита битка с рака, погребан в гробището „Арлингтън“ до майката на Джак, починала пет години преди това от инсулт, който я инвалидизирал и довел почти до коматозно състояние, в което била в продължение на три кошмарни години, през които съпругът и синът й се грижели за нея. Армейската медицинска застраховка покривала сметките й за лечението, докато Джак и баща му не решили да излязат от системата. След това Джак поел големите разходи. О'Нийл дори беше научил номерата на гробовете, в случай че някой реши да провери, колкото и невероятно да звучеше.
До три часа любовният живот на Джак беше разкрит. Стана по обикновения начин. Благодарение на резултатите от тестовете агентите на Марти се свързаха с някогашните му учители, после с приятелите от детинство, а оттам стигнаха и до днешните му познанства. Представяха се като агенти на ФБР. Рутинна проверка с цел осигуряване на достъп до поверителна информация, за какъвто Джак кандидатствал неотдавна, обясняваха с необходимата доза отегчение, сякаш пет пари не даваха за Джак и всъщност никак не им се иска да си пъхат носа в личния му живот. От опит знаеха, че четири от всеки пет души приемаха това за чиста монета. И сега не беше различно, но агентите затваряха телефона на всеки, който искаше да се увери в легитимността им.
Наивността и позоваването на патриотичния дълг почти винаги развързваха езиците. Колко приятно е чувството да петниш някого и да разпространяваш слухове, да очерняш и съсипваш репутации — анонимно, разбира се, и в името на американското знаме.
Появиха се имената на съучениците на Джак, последваха нови обаждания, които дадоха още имена. Старите приятелства пораждаха по-нови и хаосът се задълбочаваше.
Превърнаха стената в голямо табло. Някой го кръсти „Да върнем духа в бутилката“, което предизвика усмивките на преуморените сътрудници. Стените на стаята бързо се покриха с жълти лепящи се листчета и голяма паяжина, която свързваше мрежата на приятелите и бизнес партньорите на Джак. Към пет часа екипът бе събрал толкова много информация, че не можеше да се справи с нея — разполагаха със стотици нишки, които трябваше да бъдат проследени.
Така или иначе, оформи се най-общ профил. Красавец, католик, без засечки в кариерата. Никакви наркотици, никакви медицински проблеми, никакви арести. Джак никога не беше съден, нито пък беше съдил някого. Пиеше — изглежда, предпочиташе хубав скоч, — но никога прекалено. Разказваха се легенди за пиянски вечери в колежа, но само толкова — безобидни забавления и нищо след това. Обичал жените и те него.
Гласувал за републиканците, с едно изключение — негов състудент се кандидатирал за Сената от Ню Джърси. Джак го подкрепил в рамките на законния лимит и дори работил като доброволец за кампанията му. Състудентът се оказал прекалено радикален дори и за псевдолибералите от Ню Джърси и бил отстранен и бездруго.
Данъчната му декларация от предната година, получена без особени трудности и анализирана набързо от финансовите експерти, доведе до следните оценки: без недвижимите му имоти чистите активи на Джак възлизаха между петнайсет и двайсет и пет милиона, вероятно около двайсет. Облагаемият му доход за предишната година беше малко над шест милиона. Инвестираше внимателно и консервативно, като влагаше парите си в освободени от данъци общински облигации. Освен ипотеката за къщата нямаше дългове, не издържаше деца или бивши съпруги.
С една дума след повърхностен поглед, отнел пет часа, се оказа, че Джак е умерено богат, солиден, добре поставен, пълнокръвен здрав американец, който караше тригодишен линкълн (това беше единствената изненада — при този профил би трябвало да кара поне беемве или мерцедес). През целия си живот беше излизал с различни жени, като сериозно бе разредил връзките през последните няколко години. Защо, си оставаше открит въпрос. Красив, богат ерген, който никога не се бе женил. Фактът предизвикваше очевидния въпрос за сексуалната му ориентация. Но той не беше мъж, който не обича компанията на жени. Може би обяснението беше отегчение, емоционални смущения или най-обикновено нежелание. Може би просто ценеше свободата си. Четиригодишната му връзка в Принстън беше единствената в живота му, оцеляла толкова дълго.