Ако в момента в живота му имаше някаква жена, никой не знаеше нищо за нея.
Освен това Джак притежаваше и малка странна къща на брега на езерото Джордж. Понякога прекарваше там уикендите и всичките си отпуски, доколкото можеха да преценят. Никакви скъпи курорти. Нямаше и ранчо сред пущинаците в Монтана, където да отглежда коне и да се разхожда наоколо с каубойски дрехи и да се прави на Рой Роджърс в прерията. Не посещаваше обичайните места, където се събираха богатите и свръхамбициозните, за да се перчат с най-баровската къща, най-голямата яхта, най-екстравагантната играчка.
О'Нийл беше удовлетворен от обема на събраната информация и много обезпокоен от огромната неяснота около нея. Толкова много характеристики и цветове, а в резултат имаше само скица — далеч не цялостна картина. Липсата на компромати и лоши навици бе особено дразнеща.
О'Нийл не губеше надежда обаче. Какво можеш да изровиш само за няколко часа? Беше сигурен, че ще успее да открие нещо компрометиращо, стига да има достатъчно време. Беше проверявал кандидати за Върховния съд, членове на кабинета, дори няколко висши генерали и адмирали, за които беше нужна проверка за чисто минало. Винаги имаше по нещо. Някаква тъмна тайна. Някакъв скрит живот или жалко сексуално изстъпление, скрита пристрастеност или престъпление, или побъркана леля, скрита на тавана. Ако имаше нещо, а Марти О'Нийл бе сигурен, че има, той щеше да го открие.
Мич Уолтърс получи по куриер сбитото резюме.
След час се получи написана на ръка инструкция лично от големия бос — похарчете каквото е нужно, направете каквото е необходимо, продължавайте да търсите.
С други думи открийте мръсотията или я изфабрикувайте.
Таксито спря, Джак слезе на тротоара и видя дълга, лъскава лимузина, спряла със запален двигател в средата на алеята му. Задната врата се отвори и навън изскочи възрастен мъж със сребърна грива, облечен с елегантен черен смокинг, който уверено и нетърпеливо скъси разстоянието помежду им.
— Бил Фийст — изкряка той, след което пусна огромна усмивка и смачка дланта му с мощна лапа. Джак много бързо престана да брои колко пъти мъжът го потупа по гърба. — Слушай — продължи Бил Фийст и леко се намръщи, — за онова, което се случи тази сутрин… ужасно съжаляваме. Ужасно недоразумение! Какъв тъпак е този Едуард Бланк! Днес следобед го освободихме.
Преди Джак да реагира на новината, мръщенето се превърна в широка усмивка.
— Добре, Джак, какви са плановете ти за тази вечер?
— Ами… нищо особено. Ще си направя нещо за вечеря на микровълновата. Ще гледам новините. След това мислех да седна в кабинета си, за да прегледам офертите, които получих днес.
— Има време за това. Слушай, имаш ли смокинг?
— Да, защо?
— Не ме питай, повярвай ми, ще ходиш на бал. Искам да кажа, буквално. — Пауза, след което усмивката като че ли стана още по-широка. — Между другото смокингът трябва да е черен.
— Не става, мистър Фийст. Утре сутринта имам друга среща.
— Говорим си на „ти“. Естествено, че имаш. Къде?
— В града, но е рано — отговори Джак и поклати глава.
— В полунощ ще си в леглото, обещавам.
— Слушай, оценявам…
— Не ме карай да те моля, Джак. Имам деца и се опитвам да ги издържам в колежа. Разглезени хлапета са. Ако ме изхвърлят, ще се приберат у дома и животът ми ще стане ад. — Замълча и после добави шепнешком, като че ли му хрумна случайно: — Познаваш ли президента?
— Кой президент?
— Хубава работа, Джак, Отиваме в Белия дом. Хайде, обличай смокинга.
Колебанията на Джак моментално се изпариха.
— Дай ми една минута.
След още пет минути той се настани удобно на задната седалка на дългата лимузина, след като сгъна старателно смокинга в багажника. Новият му приятел Бил мушна чаша с уиски и две бучки лед в ръката му.
— „Гленфидих“ с лед — обяви Бил и намигна съзаклятнически. — Любимото ти уиски, нали, Джак?
— Написали сте си домашното — отбеляза Джак и взе чашата.
— Започнахме зле, но ще се реваншираме. Знам, че не пушиш, но би ли взел пура?
— Не пресолявай супата, Бил.
Фийст се засмя. После извади романче с меки корици — вече не можеше да се спре. На първата корица беше нарисуван нечовешки красив мъж с изваяни мускули, увити плътно около жена със замъглен от страст поглед. Момичето беше облечено — или полуоблечено — с невъзможно оскъдни бикини с връзчици. Мъжът беше с още по-оскъдна препаска. Стояха до колене в разпенената вода на бял плаж, огромно оранжево слънце се спускаше леко над райското място. Заглавието, изписано с големи сребърни букви, крещеше повече от красноречиво: „Екстаз в пустошта“.