Не само беше учила в Харвард, както се оказа, но и в бизнес училището. Ева спомена няколко имена на професори, които Джак би трябвало да познава. После се оказа, че и тя е дете на военни и е играла в „Ол-Америка“, първи състав.
Флиртуваше безсрамно и се усмихваше и на най-малкото подобие на хумор. Биографиите им бяха почти еднакви — деца на военни, магистратури по бизнес администрация от Харвард, звезди в лакроса и милиони общи интереси, които трябваше тепърва да бъдат откривани и изучавани.
Поредната прекрасна двойка, събрала се благодарение на чудесните грижовни хора от Капитол Груп. Над Делауер вече разменяха имената на военни бази, в които бяха живели с родителите си, а Ева му разказваше смешни истории за легендарен професор от бизнес училището, който няколко пъти я бе гонил от аудиторията.
Оказа се един от любимите преподаватели на Джак. Човек никога не знае.
Трийсет минути след като лимузината потегли, трима мъже, облечени в черно, с ръкавици и маратонки, се промъкнаха тихо до задната врата на къщата на Джак. Вратата водеше към сутерена и, както ги бяха предупредили, беше заключена. Един от мъжете огледа бравата за момент, после извади комплект шперцове и намери най-подходящия. Вратата беше отворена след по-малко от минута.
Алармата бе свързана директно с местния офис на „Вектор Секюрити“ в Ред Банк, на около двайсет минути оттам.
Единият от тримата, специалистът по електроника и алармени системи, дори не погледна системата. Да пищи колкото си иска. Нощните дежурни в офиса бяха получили нареждане директно от централата да не обръщат внимание. Проби, поискани от собственика — така поне им бяха обяснили. Изключиха я малко след като се задейства.
Тримата мъже се качиха по стълбата, спряха и огледаха обстановката. Огромна къща за ерген. И много добре обзаведена, с мъжки вкус, който им допадаше — черна кожа, дървена ламперия, тежки мебели, интериор, на който една жена гласно би се възхитила, но мислено би кроила планове как да смени всичко с бяло и розово веднага щом се нанесе.
Спряха за момент, изпълнени със завист от огромната дневна на Джак — солидна висока камина, тежка маса за билярд с богата резба, огромен плосък телевизор на едната стена.
— Затова хората стават богати — отбеляза един от тримата и всички се засмяха.
После той се качи на горния етаж и се зае да оглежда спалнята и банята. Другите двама се захванаха с огромния кабинет, където трябваше да се свърши истинската работа.
Намериха кафявото куфарче на Джак на пода, мушнато набързо между кошчето за боклук и бюрото. Започнаха от него. Извадиха материалите за фирмата с продукта чудо, после един по един снимаха листата на портативната фотокопирна машина, която бяха донесли. Естествено, книжата по никакъв начин не разкриваха името на фирмата, но какво от това? Те несъмнено съдържаха достатъчно данни, от чийто анализ по-късно щяха да стигнат до него.
Намериха черния бележник на Джак и фотокопираха и него. Агентите от Вашингтон щяха да извлекат още информация и следи. Един от мъжете претърси чекмеджетата на бюрото, другият прерови голямата кантонерка край стената. За щастие Джак беше подреден и организиран тип. Оцениха го. Папките бяха подредени по азбучен ред и по съдържание — зъболекарски прегледи, финансови дела, медицински прегледи, осигуровки и така нататък. Покупките с кредитни карти от последните три години, както и данъчните му декларации за този период също бяха фотокопирани.
О'Нийл им беше дал подробен списък какво да търсят. Удивляваха се, че Джак Уайли ги беше улеснил толкова много.
Мъжът на горния етаж приключи със спалнята. Не откри нищо интересно, нищо инкриминиращо. Място за спане — нищо повече. Канеше се да премине към банята. На нощното шкафче видя черно-бяла снимка в сребърна рамка на офицер от армията и красивата му съпруга. Несъмнено родителите на Джак.
Нямаше обаче снимки на други жени, което потвърждаваше хипотезата, че понастоящем Джак не бе ангажиран.
Влезе в банята и напъха месестия си нос в тоалетното шкафче. Започна да тършува. И тук нямаше нищо интересно освен обикновените неща — бръснарски принадлежности, паста и четка за зъби, вода за уста, шампоан. Най-силното лекарство беше шишенце аспирин — неотваряно, със срок на годност, изтекъл преди две години.
Продължиха да търсят още два часа. Всяко нещо, до последното кламерче, оставяха така, както го бяха намерили. Бяха професионалисти. От присъствието им щяха да останат само две следи. Преди да се измъкнат през задната врата, специалистът по електроника монтира бръмбари във всички телефони на Джак.