Другите двама щяха да оставят в скъпия гараж за три автомобила торба с два килограма и половина марихуана върху рафт зад чувал с пръст, който Джак можеше да не докосне никога. Определено нямаше да го направи преди пролетта. Нещо като застрахователна полица — действаше безотказно.
Ако се наложеше да се използва — добре.
Ако не, щяха да се промъкнат по-късно и да я приберат.
В момента, в който боингът спря пред частния терминал на летище „Роналд Рейгън“, друга дълга черна лимузина се спусна напред и спря до самата стълба. Джак, Бил и двете момичета се настаниха вътре със смях заради поредната шега на Бил. Той се зае да разпределя питиетата, преди да потеглят. Пиеше солидно и водеше Джак поне с три на едно, но очевидно имаше сериозна практика зад гърба си, защото не му личеше. Последва кратко пътуване, после спряха пред входа към страничния паркинг на Белия дом. Бил свали стъклото и показа някакъв вълшебен пропуск на униформените охранители.
— Благодаря, Ърл, Томи — поздрави ги натъртено Бил, когато ги пуснаха да минат без повече суетене.
— Радвам се да ви видя пак, мистър Фийст — едва успя да отвърне единият, преди черната лимузина да потегли.
— Бил си тук и преди — отбеляза Джак.
— Работех при двама различни президенти — отбеляза Бил в очевидно неискрен опит да бъде скромен.
Млад офицер от флота, накичен с достатъчно медали и отличия, за да потопи боен кораб, придружи четиримата горе по широк коридор и ги въведе в просторната официална трапезария, в която стотина скъпо облечени гости вече се бяха събрали, опитваха питиета, тъпчеха се с ордьоври и разговаряха на важни теми.
Ева и Елинор веднага привлякоха вниманието на всички мъже в залата. Те бяха най-младите гостенки, най-чаровните и най-пестеливо облечените и изпълниха с възхищение половината зала.
Другата половина видимо ги ненавиждаше.
В единия ъгъл Джак видя държавния секретар, министъра на отбраната и председателя на Съвета на обединените началник-щабове, седнали заедно с жените си. Вдясно от тях очилатите мъже, които шепнеха помежду си със сериозни лица, бяха или съдии от Върховния съд, или съвършени имитации.
Бил и Елинор се отделиха и оставиха Джак и Ева да пият, да разговарят и да се дивят на невероятния факт, че се намират в Белия дом.
Бил незабавно се впусна в енергична обиколка и буквално затанцува из залата — стискаше знатни ръце, правеше комплименти на дамите, прескачаше от група на група и оставяше след себе си звънък смях.
Ако го правеше, за да покаже на Джак с кои хора той и съответно момчетата от Капитол Груп са в такива сърдечни отношения — изпълнението му беше наистина впечатляващо. В един момент Ева посочи някаква знаменитост.
— Кой е онзи едрият, с когото говори Бил? Не е ли кинозвезда или нещо подобно?
— Струва ми се, че е губернаторът на Калифорния — отговори Джак.
— А жената до него? Лицето й май ми е познато.
— Вляво е министърът на правосъдието. Другата, хубавата блондинка, е стажантката, с която спи президентът.
— Шегуваш се, нали? — попита Ева и се вгледа по-внимателно в жената.
— Да, а ти можеш да престанеш, Ева. Това място е безобразно натъпкано с известни хора. Разбирам. В момента, в който се досетят, че мястото ми не е тук, ще трябва да започна да сервирам на масите.
— Не знам за какво говориш.
Джак се усмихна.
— Цяла нощ ли трябва да ме обработваш, или можем да се позабавляваме?
Вместо да се преструва на смутена, Ева се засмя.
— Толкова ли ми личи?
— Усетих те, откакто каза „здрасти“.
— Обидена съм — каза тя и се усмихна закачливо, видимо облекчена, че може да изостави задълженията си.
Тогава влязоха президентът, първата дама и още една двойка. Военният оркестър в ъгъла засвири марш и могъщите хора в залата започнаха чинно да се придвижват към опашката за ръкуване. Джак дочу някой да казва, че с президента и първата дама били кралят и кралицата на някаква страна, чието име не чу, но в нея, изглежда, хората бяха високи, слаби като скелети и с ужасен тен на лицата.
Кралската двойка стоеше и пристъпваше нервно от крак на крак, без да полага никакво усилие да прикрие смъртното си отегчение.
Ева сграбчи Джак за ръката и го задърпа към опашката. Попаднаха между известен кинопродуцент и симпатичен намръщен сенатор, който се бе кандидатирал срещу президента и бе загубил. Кампанията се бе оказала дълга и гадна. Заедно двамата бяха регистрирали най-ниската избирателна активност в историята. Беше най-скъпата, а по общо мнение и най-скучната кампания, провеждана някога.