Имаше само една възможна причина, поради която сенаторът бе поканен тази вечер — да се даде възможност на президента да тържествува със злорада усмивка.
И плъзналите слухове за любовния живот на сенатора се оказваха верни. Той тихомълком игнорираше всичко и всички — освен дългите крака и възхитителното дупе на Ева. Филмовият продуцент на свой ред започна дълъг, кипящ от възмущение монолог за ситуацията в Свазиленд. Неизвестно пигмейско племе бе застрашено от измиране от също толкова неясна болест, чието име продуцентът всеки път произнасяше различно.
— Ако американците не бяха толкова безразлични към света — жалваше се той, — би могло да се изнамери чудодеен лек. Ако не бяха американският егоизъм и скъперничество, племето можеше да бъде спасено. Всъщност единствената причина да съм тук тази вечер — сподели той достатъчно силно, за да го чуят всички — бе да доведа ужасяващия проблем до вниманието на Белия дом.
— Цяло племе! Какъв ужас! — възкликна Ева и ощипа Джак по ръката.
— Нали!? — изсумтя продуцентът, чието лице вече беше почервеняло. — Цяла родова линия загубена завинаги! Каква ужасна загуба!
— Може би трябва да направите филм, за да може целият свят да забележи проблема — предложи Джак, като едва се сдържа да не се разсмее.
Продуцентът се намръщи.
— Наистина, но… уви… такъв филм няма да може да си възстанови разходите.
— Колко тъжно — отбеляза Джак искрено.
Учтиво, но категорично избутаха продуцента след ръкостисканията, така че той не можа да обели нито дума за нещастното пренебрегнато племе и убийствения микроб. И просто така, цяло едно племе отиде в кошчето на историята.
След това дойде ред на Ева — никой не я побутваше и не я караше да бърза. Всъщност президентът й отдели поне десетина допълнителни ръкостискания с усмивка, от която челюстта му едва не се изкриви.
После дойде ред на Джак да стисне най-силната десница на света.
— Радвам се да се запознаем — каза президентът, като се ръкува енергично.
— Удоволствието е мое, сър — отговори Джак и опита елегантно да измъкне дланта си.
Президентът не го пускаше. Наведе се напред.
— Хей, нали ти си онзи с магическото мазило, за което чувам напоследък?
— Всъщност това е…
— Джак, нашите момчета мрат като добитък там някъде.
— Да, сър, знам.
— Трябва да им доставим това нещо възможно най-бързо.
— Убеден съм, че би могло да…
— Няма да намериш по-добри от Капитол Груп, бъди сигурен.
Свободната ръка на президента се оказа на рамото на Джак и леко го стисна. Усмивката стана по-широка, ръкостискането — по-силно.
— Определено ще помисля за това, сър.
— Помисли, Джак — каза той и изведнъж стана сериозен. После отново пусна кривата дежурна глупава усмивка, която беше негова запазена марка. — Ако мога да помогна с нещо, не се колебай да ме уведомиш.
Джак понечи да каже нещо иронично, но президентът стисна рамото му с отработен жест и го спря. После Джак и Ева се отправиха към масата за вечеря.
— Изненадана съм — обади се Ева, без да стане ясно дали заради срещата с президента или заради факта, че оказва натиск в полза на Капитол Груп.
Всъщност никак не беше неясно.
— Невероятно — съгласи се Джак. Президентът на Съединените щати току-що се беше застъпил за Капитол Груп. Колко ли струваше това?
— Но иначе е прав, да знаеш.
— Значи му е за пръв път — отвърна Джак. — Досега не е бил прав почти за нищо.
— Обещавам да не кажа нито дума повече — добави Ева и улови ръката му. — Капитол Груп наистина разполагат със силата и ресурсите да сбъднат мечтите ти.
— Вярвам ти.
— Ще подпишеш ли с тях?
— Нито дума повече. Още шампанско?
Вечерята беше прекрасна, речите — предсказуемо кошмарни. Президентът мънкаше имената на пъпчивите кралски особи, а те танцуваха до единайсет, когато Джак напомни на Фийст за обещанието му да го върне у дома преди полунощ.
Ева предложи да тръгне с него, но Джак учтиво и твърдо отказа. Благодари на Фийст и в дванайсет и половина беше в леглото си.
5
В продължение на седем дълги дни и дори още по-дълги нощи не чуха нито дума от Джак Уайли. Пренебрегваше ги напълно.
Самият той обаче далеч не беше пренебрегван от тях.
На четвъртия ден екипът на фирмата за охрана на Капитол Груп регистрира обаждане към домашния телефон на Джак. В осем вечерта. Обаждащият се представи като Том. Без фамилия — само Том.
Преди да стигне до същността, Том мина през поредица кухи любезности.