— Просто искам да изясним офертата си — каза той накрая, без да споменава от коя фирма е. — Много държим да сключим сделката.
— Предложете по-добри условия от онова, което чух тази сутрин. Тогава може и да имате сделка — отговори Джак доста хладно. — Трима от конкурентите ви ми предлагат повече — натърти той, като че ли беше получил безброй оферти. — Вие сте на дъното, Том. Вдигнете малко или този разговор е последен.
Последва дълга, неловка пауза.
— Хареса ли ти на Бермудите?
— Хубаво беше, благодаря.
— Хубаво? Джак, та това е петзвездно преживяване! Частен самолет, фантастично имение на брега, яхтата, голямото парти…
— Казах ти, че ми хареса.
— Не пожалихме никакви разходи, Джак. Шефът и половината борд отлетяха да се срещнете. Стори ми се, че ти се забавлява отлично.
— Наистина, Том. Беше много хубаво.
Кратка пауза, после по-бодра тоналност.
— Тази сутрин говорих с шефа и с борда. Искат сделката.
— Радвам се да го чуя.
— Искат я много, Джак — добави Том. — Харесаха те, харесаха и продукта. Никога не съм ги виждал по-развълнувани.
— Отлично. А сега ми кажи какво означава „развълнувани“. Двайсет процента дял за мен. Нито процент по-малко.
— Джак, Джак, не бъди алчен и тесногръд. Помисли колко бързо бихме могли да изнесем продукта на пазара. Колко ще можем да продадем. Колко врати ще успеем да отворим. Ние сме големи и силни и сме готови да те направим много богат.
— Предпочитам да съм алчен, Том. Всъщност забавно е.
— Тогава помисли за ресурсите и влиянието ни. Не сме станали толкова големи с мислене на дребно.
— Стига вече. И фирма от идиоти ще извади полимера на пазара до месец. Знаеш го, знам го и аз. Продуктът ще се продава сам. Пак казвам — двайсет процента. Чуваш ли ме, Том?
— Слушай, Джак, поставяш ме в безизходица. Ако зависеше от мен… по дяволите, щеше получиш каквото искаш. Цели двайсет процента.
— Но…?
— За съжаление бордът не смята, че приносът ти струва толкова много.
— Значи започваме да играем на доброто ченге и лошото ченге. Няма да мине, Том.
— Слушай, това е…
— Не. Ти слушай. Приносът ми струва толкова, колкото аз кажа, че струва. Ще спечеля за някоя друга фирма планина пари, а вие ще стоите отстрани и ще гледате.
— Добре, добре.
— Кое е добре?
— Дай ми време да поговоря с тях.
— Хубаво. Обади ми се утре в десет в офиса. Ако бордът ти не е съгласен с предложението ми, не си прави труда.
— За бога, Джак. Минава осем. Имаме дванайсет членове на борда, предимно възрастни мъже. Имат нужда от сън.
— Защо мислиш, че те ме интересуват? За това им плащате. След десет няма да разговарям с теб.
Белуедър и Уолтърс изслушаха записа с нарастващ ужас. По всичко личеше, че Уайли има много оферти — беше изправил една срещу друга поне четири фирми и се забавляваше. Война на наддаване, и то доста брутална. А Джак, който държеше всички козове, очевидно риташе участниците по капачките на коленете.
— Защо не ни се обади? — изпъшка Уолтърс.
Миналата седмица беше кошмарна. Настроението му се менеше от отчаяние до гняв, с превес на второто. Фучеше из офиса и се заяждаше с всеки, който му се изпречеше пред очите. Уволни една секретарка, разкрещя се на шефа на отдела по изкупуванията и счупи два телефона, след като ги запрати в стената.
Което не му помогнала се почувства дори малко по-добре.
— Успокой се, Мич. Ще се обади — увери го мъдрецът Белуедър. В края на краищата той не беше на топа на устата и можеше да си позволи да бъде спокоен и невъзмутим.
— Какво чака?
— Ти как би постъпил на негово място?
— Не знам. Предполагам, че ще искам да сложа в джоба си най-добрата оферта.
— Ето това е отговорът, който търсиш.
Уолтърс разхлаби вратовръзката си и се отпусна на стола.
— Умно момче е.
— Това вече го знаем.
— Да, но не е приятно да го видиш в действие.
Белуедър прекоси кабинета и се облегна небрежно на старото си бюро с формата на самолетоносач, сега заето от доста големия задник на Уолтърс.
— Дай му още два дни — каза уверено той.
— И после?
— После ние ще го накараме да се обади. Ще наредим на приятелите си от охранителната фирма да се задействат и да запалят огъня. Какво е този път?
— Два килограма и половина марихуана в гаража му.
— Чудесно.
— Питахме се дали да приложим схемата с наркотика или с детското порно. Решихме да е наркотикът. Повече подхожда на профила му, струва ми се.
Белуедър се ухили одобрително.