Е, какво би избрал тогава? Адвоката или АБН? Бърборкото, който не можеше да направи нищо, когато започнеха публично да го сочат с пръст, когато го изхвърлеха от фирмата, когато щеше да се прибира и излиза от дома си тайно — или щеше да предпочете да е почтен гражданин и да помогне на АБН да залови едрия дистрибутор на върха на веригата? Имената на клиентите също щяха да са от голяма полза.
Няма нужда да бързаш, Джак, помисли си ден-два. После ще се върнем.
Щяха да го оставят да страда и да се пържи в собствен сос ден-два, да се затвори у дома си, да не ходи на работа, да си представя кошмарните последици, да крещи на стените колко е несправедливо всичко това.
Щеше да последва неочаквана визита от Бил Фийст, първокласния уреждач, весел и приветлив както винаги. Просто щеше да се отбие, за да види как я кара Джак. После с невинно разтревожен тон щеше да подхвърли, че стар приятел от АБН споменал пред него как са го хванали натясно. Че положението е сериозно. Два килограма и половина? Онези типове не се шегуват, но може би ще може да му помогне. Ще се обади тук-там, ще поговори с приятелите от Белия дом, може би цялата тази гадост ще изчезне.
В Капитол Груп ценят хората си. Разбира се, улицата е двупосочна.
Грубо и безапелационно, но щеше да свърши работа — Джак можеше да загуби твърде много, за да откаже. Къщата, работата, репутацията и най-вече сладката предстояща сделка — всичко щеше да изхвърчи през прозореца. Като осъден престъпник щеше да загуби лиценза си на брокер и определено нямаше да може да е директор на публична компания.
Щеше да си даде сметка, че го шантажират и че всичко е инсценировка. И разбираемо щеше да е бесен. И какво от това? Какъв избор щеше да има?
Тази тактика вече беше изпробвана четири-пет пъти. Действаше безотказно. И не че петият път беше провал, просто нещата се развиха така, както никой не бе очаквал. Във въпросния случай президентът на фирма за производство на каучук, от която се интересуваше Капитол Груп, горд, упорит и борбен човек, който току-що беше научил от псевдоагентите на охранителната фирма за тежкото наказание, което го очаква заради откритите в компютъра му видеоматериали с детска порнография, се промъкна в тъмната барака зад къщата си и се обеси на една греда.
Може да е имал гузна съвест? Жалко. За щастие сговорчивият човек, който го смени на шефския стол, бързо прие предложението на Капитол Груп.
— Два дни? — попита Уолтърс, бутна назад стола си и сложи ръце зад тила си. — Защо не още тази вечер?
— Не бързай.
— През това време може да приеме друга оферта.
— Няма.
— Откъде си толкова…
— Знам как мисли — прекъсна го Белуедър с уверена усмивка. — Джак ще събере всички оферти, а после ще се върне при нас. Имаме време.
Рано сутринта на осмия ден Джак се измъкна от наблюдаващите го. Не изглеждаше преднамерено или планирано, обаче в пет и пет една кола спря пред къщата му, Джак се втурна, скочи вътре и тя потегли с мръсна газ.
Опитаха да видят номера й, обаче не успяха заради изненадата и сънливостта след поредната безсънна нощ. А и номерът беше изцапан с кал. Колата беше нов модел „Меркюри Сейбъл“, тъмносива на цвят, категорично не лимузина под наем. Предположиха, че я кара приятел или познат на Джак.
Докато наблюдаващите, скрити в автомобил зад ъгъла, получиха нареждане да ги проследят, вече нямаше никаква надежда да ги настигнат.
Мъжът зад волана Флойд Томсън се обърна към Джак и каза:
— Много време мина, капитане.
Джак се усмихна.
— Четири години, Флойд. Какво прави през това време?
— Все същото, все същото.
— Как беше в Афганистан?
— Това въпрос ли е?
Джак се засмя. Преди петнайсет години служеха заедно — Флойд тъкмо беше произведен в младши сержант, а Джак му беше командир. Сега Флойд беше в списъка за повишение за най-високия сержантски чин в армията. По слепоочията му вече имаше сиви нишки, но иначе все още изглеждаше във форма като на двайсет и три.
— Айк и Дани няма да успеят този път — каза Флойд. — Айк е в Афганистан, Дани е в Ирак.
— Някои хора правят всичко възможно да се измъкнат от това.
Флойд се засмя.
— Липсва ли ти? — попита той и погледна странично към Джак. — Онзи живот имам предвид.
— Коя част от него? Ранното ставане и седемте километра бягане за раздвижване ли? Спането на земята и смешно ниската заплата? Пътуванията по места, където не бих изпратил и враговете си? Или стрелбата по мен? — Джак направи пауза, после се засмя. — Разбира се. На всеки му липсва.
Продължиха в западна посока около два часа и разговаряха за миналото. Накрая стигнаха в Алънтаун, Пенсилвания, до малко, невзрачно общинско гробище в покрайнините на града. Утрото беше хладно и ветровито. Валеше ситен дъжд. Вече се беше събрала малка група мъже, които чакаха на дъжда край паркинга.