Флойд остави кафето и се облегна.
— После капитан Уайли получи заповед да отидем в съседното село. По радиото ни казаха, че там трябвало да е разположен голям щаб. От нас се очакваше да го ударим.
В другия край на масата Селма отпи от кафето и търпеливо остави мъжете да говорят. Всеки път беше едно и също — спомняха си как е умрял Том, до най-мъчителните детайли, сякаш се бе случило вчера. Тя ги разбираше. Изпитваха чувството за вина на оцелелите. Имаха нужда да се връщат към онзи ден и да обясняват случилото се, защото вече беше твърде късно да променят нещо. Е, наистина нищо не можеше да се промени, затова разговорът би трябвало да помогне.
Уили Мортън, който тогава беше фелдшер на частта, а сега беше лекар с остър като бръснач ум, разказа как Джак, докато планирал нападението, накарал изтощените си хора да се упражняват многократно, как се отнасял с тях като с товарни коне, като ги накарал всеки да носи тройно повече муниции и шест манерки вода. Когато капитанът приключил с допълнителните гранати, допълнителните гранатомети и така нататък, всеки от тях трябвало да мъкне над петдесет килограма през пустинята. Джак, добави Уили, като че ли имал предчувствие, но никой не възразил и не се оплакал.
Да, съгласи се Уолтър Гидън. Той беше свадлив и с мръсна уста. Беше служил с Джак и при инвазията в Панама. Спомни си подобна случка, когато Джак пак имал предчувствие — нарече го „гадателско око“ — и променил плана в последната минута. За добро, както се оказало. Ако действали по стария план, щели да бъдат избити до един.
Уили отново взе думата. Тогава се надигнала свирепа пясъчна буря и ги заслепила точно преди атаката. Селма чу още веднъж как Джак ги накарал да се вържат един за друг с въже и как ги повел напред като керван препъващи се мулета през бръснещия пясък към целта и как пясъкът пречел да видят към каква грешка на разузнаването са се насочили.
Онова наистина беше щаб, но не ги бяха осведомили, че го охраняват и отбраняват близо триста иракски войници — точно трийсет към едно спрямо екипа на Джак от десет души.
От тук пое Еван Джонсън — той бе тежката артилерия. Беше обикновено момче от Юга, със слабост към сравненията. След като обясни колко зловеща е била изненадата, каза, че било все едно да бръкнеш „в гнездо на стършели“. Преди четири години го беше сравнил с бръкване в река, пълна с „прегладнели пирани“, а преди още четири години — с попадане в „яма с хапещи костенурки“.
Селма се зачуди какво ли ще е следващия път.
Така или иначе, нападателите трябвало да се отбраняват. Били обкръжени и заради пясъчната буря нямало как да получат помощ от въздуха, хеликоптери, артилерия или дори подкрепления. Сражението продължило шест дълги часа. И двете страни удържали самоотвержено позициите си. Ако Джак не им бил наредил да вземат три пъти повече муниции, щели да бъдат избити след час-два.
Джак седеше мълчаливо като Селма и не пречеше на мъжете да си спомнят ужасите от деня, в който всички те трябваше да умрат.
Имаше обаче причина за дългата история и в определения момент другите млъкнаха и оставиха Флойд да продължи. Двамата с Том бяха приятели от деца в края на краищата. Вече беше станало традиция той да разказва тъжния край.
Флойд продължи драматичния разказ от петия час на битката. Подразделението се прикрило в две малки постройки в единия край на селото. Те едва ли били нещо повече от колиби, но стените били доста дебели и поемали изстрелите на иракчаните. По това време вече трясъците от изстрелите и експлозиите се слели в монотонен тътен. Еван и Уили били ранени, почти в безсъзнание. Останали живи само благодарение на турникетите, поставени им от Джак. Неколцина други били леко ранени. Мунициите привършвали — имали само по няколко куршума, след което трябвало да хвърлят камъни и да плюят срещу иракчаните. Джак отдавна бил наредил да се стреля само по сигурни цели. Навсякъде около двете постройки се търкаляли трупове, но най-много имало по фланговете, защото опитали да ги обкръжат, но се натъкнали на мините, които били взели благодарение на Джак.
Единствената им надежда сега била да съберат оръжията на убитите. Джак казал на хората си да го прикриват и изскочил през вратата под градушка от куршуми. Прикрил се зад труповете и събрал каквито оръжия и муниции успял.
Том решил да направи същото. Изскочил през страничен прозорец, претърколил се няколко пъти, после се надигнал и спринтирал към Джак. По лицето на Джак разбрали, че Том е ранен, и то лошо. Джак подпрял Том през рамо и се спуснал назад, закачил оръжията на другото си рамо.
Оставил Том на пода и разпределил иракските оръжия и патрони. Върнал се при ранения. Том му изкрещял да не се занимава с раните му и да продължи да се бие. Джак изкрещял на Флойд да отиде при Том, без да му обяснява защо. Нямало какво да се направи. Оставали му минути живот.