— Не ги оставяй да гладуват! — извиквам, вкопчена в ръката му.
— Няма! Знаеш, че няма! Катнис, помни, че аз… — казва той, но те грубо ни разделят, затръшват вратата и никога няма да разбера какво искаше да помня.
Пътят с кола от Сградата на справедливостта до гарата е кратък. Никога не съм се возила с кола. Дори в каруци рядко съм се качвала. На Пласта се придвижваме пеш.
Права бях да не се разплача. На гарата гъмжи от репортери и камерите им, които приличат на гигантски насекоми, са насочени право в мен. Аз обаче отдавна съм се тренирала да изтривам от лицето си всякакви емоции, постигам го и сега. Зървам за миг лицето си върху телевизионния екран на стената, който излъчва на живо пристигането ми, и изпитвам благодарност, че изглеждам почти отегчена.
Пийта Меларк, от друга страна, очевидно е плакал и, интересно, изглежда, че не се опитва да го прикрие. Веднага почвам да се чудя дали това ще бъде стратегията му в игрите. Да си придава вид на слаб и уплашен, да убеди другите трибути, че изобщо не е сериозен конкурент, а после изведнъж да се впусне решително в битка. Това свърши много добра работа на едно момиче, Джоана Мейсън от Окръг 7, преди няколко години. Тя имаше вид на такава хленчеща, малодушна глупачка, че никой не се и сещаше за нея, докато не останаха само шепа състезатели. Оказа се, че умее да убива яростно. Изигра всичко доста хитро. Но такава стратегия изглежда странна за Пийта Меларк, защото той е син на хлебар. Всичките тези години на достатъчно хранене и вдигане на тави с хляб са го направили широкоплещест и силен. Доста плач ще е нужен да убеди някого да погледне на него с пренебрежение.
Налага се да останем няколко минути на вратата на влака, докато камерите жадно запечатват образите ни, после ни пускат вътре и вратите милостиво се затварят зад нас. Влакът потегля веднага.
От скоростта отначало ми секва дъхът. Разбира се, никога не съм се качвала на влак, тъй като пътуването между окръзите е забранено, освен с официално разрешена цел. За нас такава цел е предимно транспортът на въглища. Но това не е обикновен товарен влак за въглища. Това е един от високоскоростните модели на Капитола, които се движат средно с 350 километра в час. Пътуването ни до столицата ще трае по-малко от ден.
В училище ни казват, че столицата, Капитолът, е построена на място, което някога се наричало Скалистите планини. Окръг 12 се намира в област, известна като Апалачите. Още преди сто години тук добивали въглища в мините. И точно поради тази причина нашите миньори трябва да копаят толкова надълбоко.
По някакъв начин, в училище всичко в крайна сметка опира отново до въглищата. Освен елементарното четене и математика, по-голямата част от обучението ни е свързана с въглищата. С изключение на урока по история на Панем веднъж в седмицата. Той се състои главно от безкрайни дрънканици за това колко много дължим на Капитола. Знам, че сигурно има още неща около истинската история за случилото се по време на бунта, които не ни казват. Но не се замислям много за това. Каквато и да е истината, не виждам как ще ми помогне да сложа храна на масата.
Влакът, предназначен за трибутите, е дори още по-луксозен от стаята в Сградата на справедливостта. Дават на всеки от нас собствен апартамент, който си има спалня, място за обличане и отделна лична баня с топла и студена течаща вода. Вкъщи нямаме топла вода, освен ако не си я стоплим сами.
Гардеробът е пълен с хубави дрехи, а Ефи Тринкет ми казва да правя каквото искам, да обличам каквото искам, всичко е на мое разположение. Само да съм готова за вечеря след един час. Изхлузвам синята рокля на майка ми и си вземам горещ душ. Никога преди не съм вземала душ. Все едно стоя под летен дъжд, само че е по-топло. Обличам се в тъмнозелена риза и панталони.
В последната минута си спомням малката златна брошка на Мадж. За пръв път я оглеждам хубаво. Малка златна птица, затворена в пръстен. Птицата е прикрепена към пръстена само с връхчетата на крилата си. Изведнъж я разпознавам. Сойка-присмехулка.
Те са странни птици и в известен смисъл плесница в лицето на Капитола. По време на бунта, в Капитола създали поредица генетично изменени животни като оръжия. Наричат ги мутони, или понякога мутове за по-кратко. Едното е специална птица, наречена сойка-бъбрица, която има способността да запаметява и повтаря цели човешки разговори. Те са птици от рода на пощенските гълъби, изключително от мъжки пол, които лесно намират обратния път, и ги пускали в области, където се знае, че се укриват врагове на Капитола. Птиците запомнят казаното, връщат се в центъра и там записват всичко. Минало известно време, докато хората от окръзите осъзнаят какво се случва, как се предават частните разговори. После, разбира се, бунтовниците започнали да захранват Капитола с безкрайни лъжи и шегата се обърнала срещу него. Затова закрили центровете, а птиците оставили да измрат в пустошта.