— Трябва да му намерим някаква занимавка, докато е на Тихо — отбеляза Холдън. — По дяволите, всички имаме нужда от някаква занимавка.
— Бихме могли да си потърсим работа на станцията — предложи Наоми. — Не знам само какви хора наемат.
— Имаме предложения от поне шест места за платени интервюта за Нова Тера — каза Холдън.
— Както и всеки друг, който се върна през Пръстена — подхвърли Наоми с насмешка в гласа. — А и връзката с нея продължава да работи.
— Смяташ, че не бива да го правим? — попита Холдън с леко засегнат тон.
— Смятам, че мога да намеря сума ти други неща, за които бих предпочела да ми плащат, отколкото да говоря за себе си.
Холдън помръкна малко.
— Права си. Но сме заседнали тук за дълго време. Все ще трябва да правим нещо.
Алекс си пое дълбоко дъх. Ето го момента. Ала решимостта му се разколеба. Той наля сметана в чашата си и черното кафе избледня до светлокафяво. Буцата в гърлото му сякаш бе голяма колкото яйце.
— Ами — поде той. — Аз… ъъъ… мислех си разни неща…
Вратата на апартамента се отвори и влезе Еймъс.
— Хей, капитане. Ще ми трябва малко отпуск.
Наоми наклони глава и веждите ѝ се сключиха, но Холдън бе този, който заговори.
— Отпуск?
— Да, искам да се върна за малко на Земята.
Наоми седна на стола до плота за закуска.
— Какво има?
— Не знам — отвърна Еймъс. — Може би нищо, но изпитвам нужда да отида да проверя. Да съм сигурен. Нали разбираш?
— Нещо не е наред ли? — попита Холдън. — Защото, ако е важно, можем да изчакаме да ремонтират „Роси“ и да отидем всички заедно. И без това си търся извинение да заведа Наоми на Земята, за да може семейството ми да се запознае с нея.
Раздразнението, пробягало по лицето на инженерката, изчезна толкова бързо, че Алекс за малко да го пропусне. Моменти като този го изнервяха. Как Холдън можеше да тласне Наоми отвъд зоната ѝ на комфорт, без дори да се усети, че го прави. Но тя се овладя още преди Еймъс да заговори:
— Май ще ти се наложи да продължиш да си търсиш извинение, капитане. Моята работа е малко спешна. Една дама, с която бяхме гъсти навремето, е умряла. Просто трябва да ида и да се уверя, че всичко е точно.
— О, моите съболезнования — каза Наоми в същия момент, когато Холдън попита:
— Да се погрижиш за имуществото ѝ ли?
— Ами да, нещо такова — отвърна Еймъс. — Както и да е, вече си резервирах полет до Церера и после надолу в гравитационния кладенец, но трябва да осребря част от дела си за джобни пари, докато съм там.
Стаята замря за момент.
— Обаче ще се върнеш, нали? — попита Наоми.
— Такива са ми плановете — рече Еймъс. Алекс забеляза, че отговорът е по-честен от едно просто „да“. Еймъс възнамеряваше да се върне, но се случваха разни неща. През цялото време, което бяха прекарали заедно, през всичките им пътувания с „Кентърбъри“ и „Роси“, Алекс никога не бе чувал Еймъс да говори за живота си на Земята, освен в най-общи линии. Зачуди се дали е защото миналото му не си струва да се споменава, или защото е твърде болезнено, за да говори за него. При Еймъс можеше да са и двете едновременно.
— Разбира се — съгласи се Холдън. — Само кажи колко ти трябват.
Преговорите бяха кратки, след което извършиха трансфера на ръчните си терминали. Еймъс се ухили и тупна Алекс по рамото.
— Чудесно. Апартаментът е изцяло твой.
— Кога заминаваш? — поинтересува се Алекс.
— След около час. Трябва да вървя да се приготвя.
— Добре — каза Алекс. — Пази се, партньоре.
— Има си хас — смигна му Еймъс и изчезна.
Останалите трима от екипажа на „Роси“ продължиха да стоят мълчаливо в кухнята. Холдън изглеждаше шокиран, Наоми — развеселена. Алекс имаше чувството, че той самият е някъде по средата.
— Е, това беше странно — наруши мълчанието Холдън. — Мислите ли, че с него всичко ще е наред?
— Та това е Еймъс — изтъкна Наоми. — Повече се притеснявам за онези, които смята да проверява.
— Тук си права — съгласи се Холдън, после се надигна и седна на плота с лице към Алекс. — Както и да е. Та казваше, че си мислиш за нещо?
Алекс кимна. „Мислех си колко е трудно да разделиш едно семейство и за семейството, което разделих някога, и че трябва да видя пак бившата си жена и да се помъча да си изясня какви бяхме един за друг, и всички неща, които правехме.“ Сега това му се струваше някак прекалено засукано.
— Ами, като гледам, ще останем на док доста дълго време, та си помислих, че може да направя една екскурзия до Марс. Да проверя старите местенца.
— Добре — кимна Холдън. — Но ще се върнеш преди края на ремонтните работи, нали?