— Разбрано — каза Алекс.
Жената посочи с брадичка към вратите на хангара.
— Няма да губим време да изпразваме хангара от всичкия въздух, но ще го намалим до може би половин атмосфера. Ще се получи рязък скок в налягането, но не би трябвало да получите теч.
— А ако все пак получа?
Тя му протегна отново скафандъра.
— Тук имате малко бутилиран въздух за дишане, докато измислите нещо.
— Планът не е идеален, но поне е някакъв план.
— Обстоятелствата не са идеални — съгласи се ръководителката на полета.
Алекс навлече скафандъра, докато премиер-министърът, вече напъхал се в своя, се вмъкна в скутера и се насочи към койката отзад. „Рейзърбек“ бе яхта. Бърз кораб, направен за фучене насам-натам извън някоя атмосфера, философски наследник на корабите, които не губели брега от погледа си. И нещо повече, бе стар. Момичето, което първо го бе пилотирало, беше мъртво — или нещо още по-странно — от години, а корабът бе стар още преди тя да си отиде. Сега щяха да летят с него през активна бойна зона.
Алекс провери последните шевове на костюма си и тръгна към „Рейзърбек“. Боби стоеше на вратата и надничаше вътре. Когато заговори, гласът ѝ стигна до него по радиото на скафандъра.
— Имаме малък проблем, Алекс.
Той се промуши покрай нея. Дори когато не бе в бойна броня, Боби караше вътрешността на кораба да изглежда малко тясна. Сега, като премести поглед от нея към второто кресло, размерите му се видяха абсурдни. Нямаше начин да се вмести в него.
— Ще им кажа да спрат процедурата по излитане — рече той. — Можем да ти намерим нормален скафандър.
— На кораба има вражески войници. Те търсят нас. Него — изтъкна Боби. — Нямаме време. — Обърна се да го погледне. Лицето ѝ зад стъклото изглеждаше унило. — Виждам само един вариант.
— Не — заяви Алекс. — Няма да останеш тук. Пет пари не давам. Няма да те изоставя.
Боби се размърда, ококорила очи.
— Какво? Не, имах предвид да махнем креслото и да използваме моторите на скафандъра да ме крепят. Да не си помисли, че…
— Добре. Направи го. Веднага — каза Алекс.
Боби се приведе напред и магнитните ѝ ботуши се залепиха за палубата на „Рейзърбек“, а едната ѝ ръка стисна рамата. С другата хвана основата на противоускорителното кресло и дръпна нагоре. Болтовете се откъснаха, сякаш бяха от хартия, и тя изхвърли креслото навън в хангара. Карданите му се въртяха от премятането. Боби се пъхна вътре, опря ръце и крака в стените и палубата и натисна, докато скафандърът се заклини толкова здраво, сякаш е част от рамата.
— Добре — рече тя. — Готова съм.
Алекс се обърна пак към ръководителката на полета. Жената му отдаде чест и той ѝ отвърна, буца бе заседнала в гърлото му. Пехотинците, които ги бяха ескортирали — които бяха рискували живота си да ги доведат дотук, — вече ги нямаше. На Алекс му се прииска да се бе сетил да им благодари.
— Отивам на работното си място и после ще ви измъкнем оттук — обясни ръководителката на полета. — Внимавайте там навън.
— Благодаря — каза Алекс. Издърпа се в кораба, затвори люка и започна да проверява всичко по списък. Реакторът бе загрят, ъпстейновият двигател показваше зелено по цялото табло. Въздухът и водата бяха на максимум, а рециклаторите — в готовност.
— Наместихте ли се там отзад, сър?
— Готов съм, колкото мога да бъда — отвърна премиерът.
— Дръж се здраво — посъветва Алекс Боби. — Може да друса, а ти не си в противоускорително кресло.
— Напротив — възрази тя и той усети дяволитата усмивка в гласа ѝ. — Нося си моето.
— Е — каза Алекс. — Ами добре, тогава.
Светлинките на скобите се смениха от заключено през предупреждение към отворено и ето че „Рейзърбек“ се рееше свободно. Заехтя аларма, приглушена от рядката атмосфера, и гигантската врата на хангара започна да се отваря. Промяната на външното налягане накара скутера да зазвънти като от удар с чук. Алекс се прицели в разширяващата се пролука от мрак и звезди и даде газ. „Рейзърбек“ изскочи във вакуума, жаден и нетърпелив. Дисплеят отбеляза десетина кораба, прекалено малки, за да ги различи невъоръженото му око, и дългите, извити линии на огъня на отбранителните оръдия, досущ пипала, гънещи се сред пустотата.
— Поемам контрол над комуникационния лазер — обади се Боби.
— Разбрано — каза той. — Сега ще друса.
Изстреля „Рейзърбек“ през вратите на хангара с пълна скорост, право в тясната ивица между автоматично стрелящите отбранителни оръдия на кораба. Завъртя скутера между линиите свръхускорен волфрам, надявайки се, че те са достатъчни, за да спрат всяка ракета, която вражеските кораби изстрелят по тях от упор. А после зад тях изригнаха вълна след вълна бързо движещи се обекти. Дисплеят на „Рейзърбек“ бе плътно запълнен с тях, ракетите бяха толкова нагъсто, че екранът не можеше да ги разграничи. Целият арсенал на бойния кораб, изстрелян наведнъж и настроен да се насочва от комуникационния лазер на скутера.