Самият Смит изглеждаше представителен мъж, вежлив и тактичен. „Безобиден“ бе думата, която идваше наум. Алекс бе престанал да следи марсианската политика някъде по времето, когато бяха в бавната зона, така че нямаше никакви предубеждения относно човека или политиката му. Когато говореха, обикновено беше за дреболии — попкултурата на Марс от младите им години, благодарността на Смит за неговите и на Боби усилия да го опазят жив, някои въпроси за Ил. Алекс имаше чувството, че Смит е даже малко смутен от популярността му. Което бе доста смахнато, като се замислиш.
Въпреки това, когато Смит подаде глава от каютата да каже на Боби, че има съобщение специално за нея от Авасарала, изглеждаше като секретар, който малко притеснено прекъсва шефа си. Алекс почувства странно желание да увери мъжа, че всичко е наред, но не бе сигурен как да го каже, без да стане още по-неловко.
Боби благодари, след което потъна в мълчание за известно време. Алекс продължи да наблюдава врага, слънцето и данните за приближаващите кораби на ООН, които още бяха скрити от слънчевата корона.
— Алекс? — Боби изглеждаше смутена.
— Да.
— Не мога да накарам входящия сигнал на това чудо да комуникира със скафандъра ми. Можеш ли да го пуснеш на някой екран? Бих го направила и сама, обаче…
Той превключи на комуникационната система, отвори един прозорец върху стенния екран и пусна съобщението в него. Появи се Крисджен Авасарала. Изглеждаше по-стара, отколкото я помнеше Алекс. Под очите ѝ имаше тъмни кръгове, а кожата ѝ бе сивкава. Сарито ѝ само я правеше да изглежда по-бледа. Ала когато заговори, гласът ѝ бе уверен както винаги.
— Боби, трябва ми всяка информация, която имаш за липсващите марсиански кораби. Знам, ще ми кажеш, че вече си ми дала всичко, и разбира се, аз вярвам на думите ти, дъра-дъра-дъра. Обаче ми трябва. Сега. Имам потвърждение за дванайсетина марсиански военни съда, които се носят с висока тяга към Пръстена. Всичко от „Баркийт“ до две товарни баржи. Прилича на шибана малка флота. Смит казва, че проверявал нещата, което може да значи всичко — от това, че знае какво става, но не иска да ми каже, до това, че на Марс се извършва преврат и не иска да ми каже. Така или иначе, стиснал се е като миши задник.
— Извинявай за това — извика Боби през рамо.
— Не е нещо, което да не ми е казвала в очите — отвърна Смит.
— Искаш ли да спра записа? — попита Алекс, но Авасарала вече бе продължила нататък.
— Ако това са още кораби, продадени на онзи, който ви гони, трябва да знам. Ако са кораби на МКРФ, това вече е съвсем друга работа. И тъй като те не отговарят, аз съм оставена тук да се мъча да надничам през прозорците. Ако си скрила нещо — нещо щекотливо, нещо, което ти е неудобно да споделиш с мен, — напълно те разбирам. Патриотизмът и верността ти към Марс са ми трън в задника още от деня, когато те срещнах, но ги уважавам. Това говори добре за теб като войник и като човек, но сега е шибаният момент да го преодолееш.
— Освен това, Нейтън, ако ме слушаш, а предполагам, че е така, аз съм най-добрият и единственият ти приятел. Дай ѝ разрешение да сподели каквото знае, иначе кълна се в бога, ще те пратя да се предлагаш на магистралата. Аз тук се опитвам да спася човечеството. Би било страхотно, ако някой вземе да ми помогне.
На последната дума гласът ѝ секна и в очите ѝ се появиха сълзи. Алекс усети някакво стягане в гърдите и в него избуя тъга, която досега бе успявал да потиска. Авасарала си пое дълбоко дъх, усмихна се и насочи пак поглед към камерата. Избърса ядно очи с опакото на дланта си. Сякаш те я бяха предали.
— Край. Никакви издънки повече. Обичам те, обожавам те и нямам търпение ти — и всички вие — да се озовете на място, където ще мога да ви пазя. Бъди внимателна. И ми прати шибаните данни. Веднага.
Съобщението свърши. Боби изпусна дълга, треперлива въздишка. Алекс бе сигурен, че ако се обърне, ще види и нея да плаче. От вратата към каютата се раздаде гласът на Смит.
— Аз ѝ казах всичко, което знам за тях — каза той. — Корабите не са вписани като загубени. Екипажите им до един са потвърдени като марсиански граждани. Но същото важеше и за фалшивия ескорт. Докато не се направи пълна ревизия на базите данни на военния персонал и снабдяването, не знам с какво си имам работа.
Алекс се изкашля да прочисти гърло, преди да заговори.
— Авасарала не е най-доверчивият човек, Нейт. Не си само ти.