— Тя е щателна — изтъкна Смит. — И е в трудно положение. Сержант Дрейпър?
Настъпи дълга тишина. Когато Алекс погледна назад, лицето на Боби бе каменно. Устните ѝ бяха стиснати в тънка линия.
— По своя собствена инициатива и без указания от Авасарала аз… Когато открих доказателства, че нещо е изчезнало, проверих кои командващи офицери са отговаряли за този материал. Не забелязах никакъв модел, но някой друг може да забележи. Ако го види.
Алекс затвори прозореца, в който бе Авасарала. Въздухът му се струваше крехък. Смит си пое рязко дъх и издаде тих, неопределен гърлен звук.
— Моля, погрижете се аз също да получа копие, сержант Дрейпър.
Той затвори вратата на каютата след себе си. Алекс се надигна в креслото.
— Знаеш ли — рече той, — ти имаш наистина странно отношение към измяната. От една страна, мисля, че може да си най-патриотичният човек, когото познавам, а от друга…
— Знам. Аз също се чувствам объркана. От доста време насам.
— Ако някога верността ти към корпуса и верността ти към тази жена влязат в конфликт, ще бъде тежък ден.
— Това няма да стане — заяви Боби. — Тя няма да го допусне.
— Така ли?
— Защото ще загуби — обясни Боби. — А тя мрази да губи.
Съобщението от „Пела“ дойде три часа по-късно. От първия миг стана ясно, че е прессъобщение. Отговорът на въпросите, които всички задаваха: Кой направи всичко това и защо? Мъжът седеше зад бюро, а на стената зад него висяха две знамена с разцепения кръг на СВП. Униформата му беше безукорна и непозната, очите му — чувствителни и меки до степен да са почти извинителни, а гласът му — нисък и звучен като виола.
— Името ми — каза той — е Марко Инарос, командир на Свободния флот. Ние сме законният военен глас на външните планети и сега сме в позиция да обясним както на потисниците от Земята и Марс, така и на освободения народ на Пояса условията, на които се крепи тази нова глава на човешката свобода, достойнство и независимост. Ние признаваме правото на съществуване на Земята и Марс, но тяхната власт свършва до пределите на собствената им атмосфера. Вакуумът е наш. Всички пътувания между планетите на Слънчевата система са право и привилегия на СВП, и те ще бъдат защитени от Свободния флот. Всички такси и тарифи, наложени от Земята и Марс, са незаконни и няма да се спазват. Ще бъдат изискани репарации за щетите, нанесени от вътрешните планети, и отказът те да бъдат платени за доброто на цялата човешка раса ще се смята за престъпен акт.
В гласа на мъжа се бе появил някакъв екот, който обаче не караше думите му да звучат превзето или мелодично. Той се приведе към камерата и това създаде впечатление за интимност и мощ едновременно.
— С отварянето на извънземните портали ние се намираме на кръстопът в човешката история. Вече видяхме колко лесно ще е да пренесем своето наследство от експлоатация, несправедливост, предразсъдъци и потисничество в тези нови светове. Но има и друг начин. Свободният флот и обществото и културата на Пояса са представители на този нов път. Ние ще започнем отначало и ще претворим човечеството без покварата, алчността и омразата, които вътрешните планети не съумяха да надраснат. Ще вземем това, което ни се полага по право, да, но нещо повече, ще поведем Пояса към нова, по-добра форма. По-човешка форма.
— От този момент порталите към другите светове са затворени. Колонизаторските кораби на вътрешните планети ще бъдат пренасочени към съществуващите станции в нашата система, а стоките, които носят, ще бъдат използвани за изграждането на силни външни планети, каквито заслужаваме. Вече няма да признаваме и приемаме игото на вътрешните планети никъде в системата. Луните на Сатурн и Юпитер са наши по право. Станция Палада, станция Церера, всеки въздушен джоб в Пояса с дори един човек в него, всички те са естествена и законна собственост на обитателите си. Ние обричаме живота си да защитаваме тези хора, граждани на човечеството, от историческите и икономическите престъпления и жестокости, които са понесли под дулата на пушките на Земята и Марс.
— Аз съм Марко Инарос. Аз съм командир на Свободния флот. И призовавам всички свободни мъже и жени на Пояса да се надигнат сега с радост и славна решителност. Свободният флот ви гарантира цялата безопасност на нашата закрила. Този ден е наш. Утрешният ден е наш. Бъдещето на човечеството е наше. Днес и завинаги, ние сме свободни.
На екрана Марко Инарос вдигна ръка в поясния жест за поздрав, само че по военному отсечен и съсредоточен. Лицето му бе въплъщение на решителност, сила и мъжествена красота.