И което бе по-важно, не работеше.
— Енергийните запаси на дома са изчерпани — обясни Стоукс. — Без енергия няма водни рециклатори. Няма отопление. Няма мрежова връзка.
— Затова — заключи Еймъс — решихте, че е много умен ход да оставите група хора, които никога не са виждали работещ ядрен реактор, да запалят един, за да можете да си заредите батериите? Такъв самоубийствен оптимизъм не се вижда всеки ден.
Стоукс сви рамене.
— Корабът беше тук само защото се нуждаеше от ремонт. Така и не успяхме да го подкараме.
Еймъс тупна мъжа по рамото.
— Просто иди и ми донеси всички инструменти, които сте използвали. Това е нещо, от което разбирам.
Стоукс се отдалечи забързано, подвиквайки на другите от групата си. Хората на Ерих изглеждаха раздвоени между изграждането на защитен периметър и търсене на най-ценните вещи, които биха се побрали в джобовете им. Ерих и Прасковка дойдоха при него.
— Колко сме прецакани? — попита Ерих.
— Не знам — отвърна Еймъс. — Първата ми догадка е, че има някакъв проблем с енергоснабдяването. Прекалено много шум. Лоша свръзка. Нещо, което задейства аварийното изключване. Но трябва да се пъхна между обшивките и да огледам.
— Ще ти помогна да провериш веригите — предложи Прасковка. Ерих я погледна объркано. — Изкарала съм няколко месеца като електрохимичен техник — поясни тя.
— Ама разбира се — промърмори Ерих.
— Носиш ли конзола? — попита Еймъс.
— Да — отвърна Ерих. — Защо?
Еймъс посочи с брадичка към соплото.
— Можеш да пуснеш диагностиката, а аз ще ти кажа какво означават показанията.
Ерих се намръщи и се почеса замислено по врата с малката си ръчичка.
— Ами, добре. Мисля, че мога да го направя.
Прасковка се прокашля, после се изкиска.
— Ерих? Ти някога… ами, така де, убивал ли си човек?
— Аз ръководя наркоимперия в Балтимор — отвърна Ерих. — Разбира се, че съм убивал. Защо?
— Нищо — каза тя. — Просто ето ни тук, трима убийци, и ако нещо ни спаси задниците, то ще е фактът, че случайно притежаваме познания за поправка на ядрен реактор.
Ерих се усмихна.
— Май сме добре подготвени за това, нали?
— Е, все пак, по-добре да сложим постове, докато го правим — предложи Еймъс. — Планът ми да се измъкнем оттук, преди да започнат неприятностите, може и да не сработи.
— Мога да накарам Стоукс да ни помогне и с това — каза Прасковка. — Те не умеят да се бият, но ги бива да наблюдават. А аз мога да подбера някои от по-схватливите да ни помогнат да поправим кораба, ако искаш.
— Колкото повече, толкова по-весело — съгласи се Еймъс. — Само да не пипат нищо, без да им кажем.
— Като си тръгваме, ще ги вземем ли с нас? — попита Прасковка.
— Аха — отвърна Еймъс.
Тя се подсмихна.
— Защото са от племето?
— Не, мамка му. Моето племе е екипажът на „Роси“, може би вие двамата и една мъртва жена. Всъщност пет пари не давам, дори да умрат всичките.
— Тогава защо ги вземаш?
Един от хората на Ерих извика нещо. Друг се засмя и един от слугите колебливо се присъедини към него. Еймъс потърка разранените си кокалчета и сви рамене.
— Струва ми се, че Холдън би постъпил така.
41.
Наоми
Наоми вдигна дръжките на тренажора над главата си, после ги отпусна бавно надолу. Сарта седеше върху кутия омекотяващ гел и я гледаше като леко отегчен посетител на зоопарка. Наоми не даваше пукната пара. Не говореха. Във всяко едно отношение, освен най-важното, Наоми бе сама.
Номерът, беше решила тя, бе да не премахва само един скафандър от базата данни, а всичките. Така никой нямаше да знае дали е взела нещо, или не. Но ако хакнеше само информацията за скафандрите, това пак щеше да е издайническо. Тя повдигна дръжките. Мускулите на ръцете и раменете я боляха. Тя отпусна дръжките, наслаждавайки се на болката. Ако успееше да докопа един от скенерите, които бе използвала преди, навярно би могла да въведе грешна информация в системата. Да я запълни с няколко хиляди фантома. Милион скафандри, изпълващи всеки квадратен сантиметър от кораба. Така дори да не можеше да изтрие данните, щеше да ги направи безполезни. Проблемът бе…