— Защо?
Фред посочи към екрана. Светлината се отразяваше в очите му; два мънички образа на Инарос, отдаващ чест.
— Не ми изглежда логично. Той е човек с голяма тежест в един малък кръг. Играта в такива мащаби просто не е силната му страна. Инарос не е лош тактик, а времето на атаките бе разчетено за показност, така че е вероятно той да стои зад тях. Освен това е обаятелен на масата за преговори. Но…
— Но?
— Но не е първокласен мозък, а това е първокласна операция. Не знам как да го обясня по-добре. Усетът ми казва, че макар той да поема отговорността за всичко, има друг, който го насочва.
— Какво би ти казал усетът, преди да паднат камъните?
Фред нададе кашлящ смях.
— Че е досадник и дребен играч. Така че да, може просто да се държа в стил „гроздето е кисело“. Предпочитам да мисля, че съм бил надигран от човек, който е гений в нещо повече от самовъзвеличаването.
— Имаш ли някаква идея защо Наоми ще е на кораба му?
Погледът на Фред се премести право върху Холдън.
— Мислиш ли, че сега е моментът да го обсъждаме?
— Имаш ли?
— Не. Но мога да предположа. Наоми е поясна и от това, което знам за нея, тя трябва да е израснала в същите кръгове като Инарос и екипажа му. Налага се да приема, че пътищата им са се пресичали и преди и имат някаква недовършена работа. Може да са на една и съща страна, може да са врагове, или и двете.
Холдън се приведе напред, опрял лакти на коленете си. Колкото и общи да бяха думите на Фред и колкото и предпазливо да ги изрече, те му подействаха като удари с чук. Той преглътна.
— Холдън, всеки си има минало. Когато си се запознал с Наоми, тя е била зряла жена. Нали не мислиш, че е изскочила от опаковката в момента, в който си я зърнал, а?
— Не, разбира се, че не. Всички на „Кентърбъри“ си имаха причина да са там. Включително и аз. Просто, ако е било нещо голямо като „част от клика, която се е заела да унищожи Земята“, не знам защо не би ми казала.
— А ти питал ли си я?
— Не. Имам предвид, тя знаеше, че се интересувам. Че може да сподели с мен каквото пожелае. Смятах, че ако не иска, това си е нейна работа.
— А сега се разстройваш, че не ти е казала. Но в такъв случай какво се е променило? Защо сега да трябва да знаеш неща, които не е трябвало да знаеш преди?
Музиката от пилотската кабина спря и тишината изпълни командния център. На екрана на Фред записът бе стигнал до разцепения кръг, избледняващ до бяло.
— Аз може да съм малък, дребнав човек — каза Холдън. — Но ако ще я загубя, искам поне да знам защо.
— Ще видим дали не можем да уредим да я питаш лично — подхвърли Фред. Музиката от пилотската кабина се включи отново и Фред се намръщи към люка. — Ако ще е някаква утеха за теб, мисля, че имаме шанс. Предполагам, че няма да мине много време, преди той да е готов да започнем преговори.
— Така ли? — възкликна Холдън. Надеждата бе толкова крехка, но той усети, че въпреки всичко се вкопчва в нея.
— Така. Той проведе нападението срещу нас тактически. Това му го признавам. Но следващата част е тази, в която трябва реално да укрепи и задържи властта си. Това не е тактика. Това е стратегия, а аз не виждам в него нищо, което да ме кара да мисля, че разбира от стратегии.
— Аз пък виждам.
Фред размаха ръка, като че ли думите на Холдън бяха дим и той разчистваше въздуха.
— Инарос играе краткосрочна игра. Да, в момента акциите му са високи и вероятно ще се задържат така още малко. Но той стои на пътя към порталите. Целта му е да попречи на хората да излязат навън и да създадат колонии. Само че жаждата вече е плъзнала. Смит не можа да спре обезлюдяването на Марс. Авасарала не можа да сложи спирачки на процеса, а Господ знае, че се опита. Марко Инарос си мисли, че може да го направи под дулата на пушките, но аз не виждам как ще стане. Не и задълго. А и той не разбира крехкостта.
— Имаш предвид Земята?
— Да — кимна Фред. — Това е сляпото петно на поясните. Виждал съм го отново и отново през последните десетилетия. Те вярват в технологията. В идеята за поддържане на изкуствена екосистема. Те си казват: можем да отглеждаме храна на Ганимед, значи човечеството е свободно от оковите на Земята. Не мислят колко труд трябва да се положи, за да пораснат онези посеви. Огледалата, които да концентрират слънчевата енергия, генетичните промени в растенията. Процесът на учене, докато се създаде плодородна почва от субстрати, гъбички и осветление в пълния спектър. И всичко това се крепи от сложността на живота на Земята. А сега и тези нови светове… не е нужно да ти казвам колко по-негостоприемни са те, отколкото пише на опаковката. Щом стане ясно, че той е сбъркал…