Алекс изключи микрофона и се потърка по бузата. В момента се носеха свободно, изравнили курса си със загадъчния кораб само на петдесет километра над тях по относителната ос z. Слънцето, много по-голямо, отколкото го бе виждал от Марс, блестеше отдолу и нагряваше малкия скутер почти до границите на издръжливостта му. Зад него Боби гледаше картина от същата камера.
— Това не изглежда добре — каза тя.
— Не.
Когато бе момче на Марс, понякога с приятелите му си устройваха импровизирани фойерверки. Трябваха им само парче лека тръба, миньорски клин и ракетен мотор за еднократна употреба. Заковаваха с клина единия край на тръбата към плоска част от стената, прикрепяха мотора към другия край с тиксо или епоксидна смола, така че тягата да е насочена на една страна. Палеха мотора и цялото нещо се превръщаше в кръг от дим и огън, тръбата се въртеше по-бързо, отколкото окото можеше да я проследи, а пламъкът, излитащ от мотора, бе ослепителен и трептящ. Понякога моторът се откъсваше и започваше да подскача по коридора, застрашавайки всеки наблюдател. Понякога клинът се измъкваше. Но в повечето случаи оставаше само кръг от драскотини и обгаряния върху камъка на стената, който вбесяваше екипите по поддръжката. Наричаха ги „огнени невестулки“. Нямаше представа защо.
Над тях „Чецемока“ се въртеше като огнена невестулка. Не точно се премяташе, но кръгът, който описваше, бе малък. Цялото ускорение, което бе използвал, за да се носи към Пояса и Холдън, в момента се топеше, всяка точка от пътя му неутрализираше точката на сто и осемдесет градуса от нея. Реактивната му струя от огън и плазма би превърнала в стъкло всичко, което се опита да се приближи, освен ако не заходи отгоре или отдолу. А ако направеха това…
— Какво мислиш, че е станало? — попита Боби.
— Маневрените двигатели са се включили и не са били уравновесени.
— Можеш ли да синхронизираш курса ни с него? Имам предвид, ако решим, че го искаме?
Алекс притисна език към задната част на зъбите си и си пожела Наоми да му се обади. Да му даде знак, че е още жива. Че той не се кани да рискува кораба и живота си, и живота на хората със себе си, за да спаси един труп.
— Може би ще трябва да измислим нещо умно.
Той изкара на екрана тактическия дисплей. Там бе „Рейзърбек“ и облакът му от ракети, не бе останал вече никой, по когото да стреля. „Чецемока“, гонещ опашката си като териер, натъпкан с амфетамини. В далечината ескортът на ООН, забавящ скоростта си на път от Слънцето, за да изравни курса си с тях, и „Роси“, който правеше същото откъм Пояса. Всичко се събираше в едно точно тук — водачът на СВП, премиер-министърът на Марс, най-добрата кавалерия на Авасарала, — защото тук бе Наоми Нагата и докато Алекс и Холдън дишаха, щяха да се грижат за своите.
На екрана светна сигнал за входящо съобщение, но не от „Чецемока“. Алекс го прие и на екрана се появи Холдън. За около четири секунди капитанът не правеше нищо, освен да гледа в камерата и да се чеше по носа. Изглеждаше уморен и отслабнал. Самият Алекс се чувстваше по същия начин. После на лицето на Холдън разцъфтя усмивка и той заприлича повече на себе си.
— Алекс! Добре. Кажи ми каква е ситуацията.
— Ами, не сме получавали нови съобщения, откакто радиото прекъсна, но ако онова е било умишлено съобщение, струва ми се най-лошата дефиниция на „контрол“, която съм срещал от доста време насам. Този загадъчен кораб се премята не точно неконтролируемо, но почти. Така както си гони опашката, няма да е хич лесно да се приближим, но работя върху една идея. „Рейзърбек“ не е направен за скачване. Той е от корабите, които приземяваш в хангар. Обаче имаме скафандри за мен и Нейт. Това е премиер-министърът. Вече го наричам Нейт. Не ревнувай. Както и да е, мисля да разположим „Рейзърбек“ в центъра на кръга, описван от Наоми, с носа нагоре и опашката надолу, а после да нагодим въртенето си към нея. Тогава, стига никой да не повърне в шлема си, можем да пратим някого до въздушния ѝ шлюз. Не съм сигурен, че ще се получи, но това е най-добрата идея, която ми хрумна засега.
Той се приведе напред, докато теснолъчевият лазер измине четирите секунди до „Росинант“ и четирите секунди обратно. Съдейки по формата на лицето на Холдън, вероятно се намираше под повече от едно g. Дори „Чецемока“ да не бе влязъл в изненадващото си въртене, „Рейзърбек“ пак щеше да стигне до него пръв. Временният пилот на Холдън щеше да черпи Алекс една бира, при условие че не ги връхлети нещо ново и неочаквано. Не че би заложил на това.