Холдън се спря на люка и се озърна назад. Наоми го гледаше. Очите ѝ бяха уморени, а тялото ѝ — вцепенено от изтощение, но се усмихваше леко. Хубаво бе да види радостта ѝ, че се е върнала.
В камбуза пет-шест гласа говореха един през друг, сливаха се в нещо като симфонично общо вълнение. Той самият се чувстваше по същия начин. Холдън се вмъкна вътре. На една от масите седеше Алекс, вдигнал крака на пейката, и говореше с Чава Ломбау и Сун-и Стайнберг за нещо свързано с бързи цикли, прицелване, засечки и ускорение. Чава говореше едновременно с него и размахваше ръце, осигурявайки някакво физическо описание на онова, което обсъждаха. Сун-и просто местеше развеселено поглед от единия към другия. На съседната маса Боби Дрейпър, макар и седнала, се издигаше над Сандра Ип и Маура Пател. Боби бе сменила бойната си броня с възмалък комбинезон с щампа „ТАХИ“ на гърба. Тя улови погледа му, усмихна се и му махна. Той също ѝ махна, но Сандра Ип вече бе привлякла отново вниманието ѝ и Боби поклати глава и отговори на някакъв нечут от него въпрос.
Холдън бе връхлетян от внезапен спомен как е вкъщи със семейството си, осемте му родители са седнали на вечеря с единствения си син и водят няколко разговора един с друг и един през друг. Чувството на спокойствие и добруване, което го заля, бе огромно. Ето така изглеждаше, така звучеше, така се държеше едно семейство. Даже новият екипаж, срещу който той се бе опитвал да не негодува, му приличаше по-скоро на далечни братовчеди, дошли за дълго гостуване, а не на натрапници.
Алекс скочи от масата и се приближи ухилен към него. Постояха така за един дълъг, неловък момент, преди да се предадат и да се прегърнат, като се тупаха по гърбовете и се смееха.
— Никакви отпуски повече — заяви Холдън.
— Мама му стара — затюхка се Алекс. — Отлитам за няколко седмици и всичко потъва в хаос.
— Точно така си е. — Холдън отиде до кафеварката, а Алекс го следваше току до лакътя му. — Това сигурно се класира за най-скапаната ваканция изобщо.
— Как е Наоми?
Холдън избра чая, който Наоми харесваше най-много. Машината засвирука тихичко.
— В момента най-вече се хидратира. Прати ме да ѝ донеса пиене, но мисля, че всъщност искаше да престана да ѝ вися на главата и да се опитвам да завържа разговор.
— Може да ѝ е нужно малко време да влезе във форма.
— На съзнателно ниво го разбирам — каза Холдън и взе мехура с чай. Миришеше на лимонова трева и мента, макар че на кораба нямаше нищо дори близко до двете. Холдън се ухили. — Химията е изумително нещо, знаеш ли? Наистина изумително.
— Някакви новини от Еймъс? — попита Алекс и усмивката му помръкна, щом зърна отговора в очите на Холдън. Опита се да си възвърне небрежния тон, когато заговори, но не успя да го заблуди. — Е, това не означава кой знае какво. Няма да му е за първи път планета да избухва под него.
— Започват да излизат списъци с потвърдените жертви — каза Холдън. — Още е рано. Там долу много неща продължават да се разпадат и ще има още много лошо, преди да стане по-хубаво. Но засега той не е в списъците.
— Е, това е добре. Пък и хайде стига. Това е Еймъс. Дори всички на Земята да умрат, той вероятно ще направи кула от труповете и ще се покатери до Луната.
— Последният оцелял — подхвърли Холдън, но когато се отправи към лазарета, настроението му вече не бе толкова приповдигнато. Наоми я нямаше, иглата, която бе забита в ръката ѝ, лежеше върху гела на леглото, а медицинската система деликатно подканваше някой да се намеси. Холдън, с чая в ръка, провери в тоалетната и камбуза, преди да се сети да се върне в жилищния отсек.
Тя лежеше на леглото им, свила колене към гърдите си, със затворени очи и коса, разпиляна върху гела. Похъркваше леко, тихи животински звуци на покой и задоволство. Холдън остави чая на масичката до нея, за да я чака, когато се събуди.
Командният център бе тих, относително казано. Гор Дрога, един от оръжейните техници, беше на работното си място, следеше показанията на кораба и слушаше в слушалките си нещо с отсечен ритъм. Холдън можеше да чуе единствено басовата партия и някоя-друга фраза, когато Гор се изкушаваше да приглася. Текстът приличаше на френски, но не бе наистина такъв.
Светлините бяха приглушени, сияние идваше от мониторите. Холдън нямаше подръка слушалки, затова просто пусна звука тихо и загледа как интервюират Моника Стюарт. Мъжът, с когото говореше тя, се намираше на станция в точката L5, но паузите в разговора бяха изрязани, за да изглежда, че са в една стая.
— Не, никак не ме изненадва, че СВП ще помогне за ескортирането на премиер-министър Смит. Фред Джонсън от години активно се опитва да вкара СВП в дипломатическите разговори, често борейки се със съпротивата на вътрешните планети. Всъщност мисля, че има истинска ирония във факта, че тази поредица от атаки на Свободния флот послужи като катализатор за утвърждаване на легитимността на СВП пред Земята и Марс.