Выбрать главу

Камерата прескочи на интервюиращия.

— Значи не гледате на Свободния флот като на част от СВП?

И отново на Моника. Холдън се изкиска. Между двата въпроса тя бе сменила блузата си. Той се зачуди какво ли е било забавянето, преди да се редактира записът.

— Съвсем не. Свободният флот е интересен отчасти защото дава на радикалите в СВП друго знаме. Той е нещо като самоселектиран сбор от елементите, които пречеха на Пояса да бъде уважаван повече от вътрешните планети. А имайте предвид, че Марс и Земята не бяха единствените мишени на заговора на Свободния флот. За поясните станция Тихо е също толкова голям успех като Церера, а тя също бе атакувана.

— Други специалисти обаче наричат това смяна на стражата вътре в СВП. Защо вие го виждате като нещо външно?

Моника кимна мъдро. Това бе добре отработено движение и я караше да изглежда интелигентна и дълбокомислена, но все пак близка. Действията ѝ издаваха майсторство.

— Ами, Майкъл, понякога, когато правим тези разделения, всъщност по-скоро ги създаваме, отколкото да описваме нещо вече съществуващо. Свидетели сме на мащабно пренареждане при повече от една страна. Изглежда ясно, че елементи от марсианските военни са били замесени в доставките за Свободния флот, както и че премиер-министърът Смит е бил тяхна мишена. Дали да наречем това отцепнически елемент на Марс, или вътрешна борба за власт? Всъщност мисля, че най-доброто описание, което вероятно можем да дадем в момента, не разделя ООН, Марс и СВП, а представя традиционната система, обединена пред лицето на тази нова заплаха. Сегашната ситуация произтича от дълга история на конфликти, но в момента се чертаят нови граници.

Фред се изкиска. Холдън не го бе чул кога се е качил, но ето че бе там и надзърташе през рамото му. Холдън спря записа и Фред се настани на едно кресло срещу него.

— Личи си, че екипът ти за връзки с обществеността си върши работата, щом журналистите са почнали да се интервюират един друг — подхвърли Фред.

— Мисля, че тя се справя добре — отбеляза Холдън. — Поне се опитва да вкара цялата бъркотия в смислен контекст.

— И също така се преквалифицира в експерт лично върху мен. И върху теб, като стана дума.

— Добре де, съгласен съм, че е малко странно. Някакви други новини, които би трябвало да знам?

Фред хвърли поглед към Гор, намръщи се, после се приведе напред и го потупа по рамото. Гор свали слушалките.

— Почини си — каза Фред. — Ние ще се погрижим всичко с кораба да е наред.

— Да, сър — отвърна Гор. — Имайте предвид, че толкова близо до короната натрупваме малко топлина.

— Ще го държим под око.

Гор се разкопча и се хлъзна надолу по стълбата. Фред проследи оттеглянето му с тъжна усмивка.

— Помня, когато и аз можех да се спускам по стълбата така. Но през последните години вече не.

— Аз също вече не го правя.

— Ето как възрастта превръща всички ни в страхливци. Или може би е съвестта — каза Фред и въздъхна дълбоко. — Инарос и корабите му още не са стигнали до орбитата на Сатурн, а пиратството по външните планети скочи рязко. Колонизаторските кораби са добре запасени, слабо въоръжени и освен това са много.

— Не са очаквали гражданска война.

— Това ли се случва?

— А не е ли така?

— Ами… Може би. Говорих със Смит. Предполагам, Алекс и Боби не са в течение на много от онова, което е правил на „Рейзърбек“.

Холдън се приведе напред.

— Не мисля, че са го шпионирали, не. Защо мислиш, че биха го направили?

— Надявах се, че твоят човек би могъл да го стори. Тази Дрейпър е прекалено голяма патриотка. И така, без външно потвърждение, версията на Смит е, че имало разкол във флотското командване. Може би просто някой е продал голяма част от артилерията си на Инарос. Може да е имало и друг играч, готов на размяна.

— Срещу протомолекулата — досети се Холдън. — Такава е била цената за всичко това, нали?

— Никой не знае, че тя липсва, освен теб, мен, хората на Дръмър и онзи, който я е взел. Ще го пазя в тайна, докато мога, но стигнем ли до Луната, мисля, че трябва да кажа на Смит и Авасарала.

— Разбира се — съгласи се Холдън. — Че защо да не им кажеш?

Фред премигна. Смехът му, когато се раздаде, бе дълбок и звучен. Извираше от корема му и изпълваше въздуха.