— Здрасти — кимна ѝ Еймъс. — Всичко е точно. Няма да влизат.
Отпускането на напрежението бе като лек бриз, ако леките бризове се съпътстват от звуци на вадене на пълнители.
— Добре — изпуфтя Ерих и вдигна един пистолет в здравата си ръка. — Тайс, събери всички оръжия. Джо и Кин, сложете стража на шлюза. Не искам да бъда изненадан, ако някой се появи неочаквано.
— Няма — увери го Еймъс. — Но давай, прави каквото искаш.
— Имаш ли минутка? — попита Ерих и подаде пистолета на един дебеловрат мъж, който Еймъс предположи, че е Тайс.
— Разбира се — каза Еймъс. Двамата тръгнаха към асансьора.
— Това наистина ли беше жената, която в момента управлява Земята?
— Поне докато не им позволи да проведат избори, предполагам. Никога не съм обръщал особено внимание как става цялата работа.
Ерих издаде тихо, неопределено сумтене. Уродливата му ръка беше свита до гърдите му, а малкият юмрук — стиснат. Здравата бе натъпкана дълбоко в джоба му. И двете създаваха впечатление, че нещо го гризе.
— И ти… я познаваш. Дотолкова, че да ѝ искаш услуги?
— Аха.
В асансьора Ерих натисна копчето за командния център. Еймъс не смяташе да ходи там, но този разговор, изглежда, клонеше нанякъде, затова не възрази. Асансьорът тръгна със запъване, после се издигна плавно през високите палуби.
— Не мога да позная това кораб ли е, или шибана възглавничка — промърмори Еймъс.
— Нямам представа — призна Ерих. — За първи път се качвам на такъв.
— Сериозно?
— Никога досега не съм излизал от атмосферата. Тази слаба гравитация ми изглежда странна.
Еймъс запружинира леко на пръсти. Беше само около една шеста g. Не се бе замислял особено върху това.
— Свиква се.
— Ти поне си свикнал — каза Ерих. — Е, как се запозна с нея?
— Бяхме затънали до гушата в лайна и едни хора, срещу които се бореше тя, се опитваха да ни убият. Тя дойде и се опита да ни опази живи.
— И сега сте приятели.
— Добри познати — поправи го Еймъс. — Не са много хората, които бих нарекъл приятели.
Асансьорът спря с леко поклащане, което не би трябвало да го има. Командният център се състоеше целият от тъмни повърхности: палубата бе в шоколаденокафяво, стените — в изкуствени дървесни шарки, конзолите и креслата тапицирани с фалшива кожа. Или защо пък не истинска? Не че той знаеше разликата, за да я търси. Ерих се отпусна в едно от креслата и плъзна здравата ръка по темето си.
— Знаеш ли — рече. — Нямаше да можеш да свършиш това без нас. Без мен и твоята приятелка затворничка. А сега и без главата на шибаното правителство, от което, ще извиняваш, ама още съм малко шашнат.
— Ами, аз…
— Не, знам, че щеше да направиш нещо. Само че не и това. Не би могъл да направиш съвсем същото. Този план — за него имаше нужда от нас. Всички нас. И единственото, което ни свързваше, бе ти.
Еймъс седна срещу него. Ерих не искаше да срещне погледа му.
— „План“ е малко силна дума — отбеляза Еймъс. — Просто сграбчвах каквото мога.
— Да, ама работата е там, че имаше какво да сграбчваш. Аз прекарах доста години в Балтимор. Познавам го като петте си пръста. Познавах го. Сега най-добрите ми хора са тук и нямам никаква шибана представа за това „тук“, нали разбираш? Кой контролира наркотиците по тия места? Как се фалшифицира документ за самоличност? Искам да кажа, предполагам, че основната логика е еднаква навсякъде, но…
Ерих се взря в стената, като че ли там имаше нещо за гледане. Еймъс изви врат да погледне, просто за всеки случай.
— Не знам какво ще правим оттук нататък. Не знам какво ще правя аз. Хората ми разчитат на мен да ги преведа през най-ужасната бъркотия в историята, а аз нямам представа нито къде да ги заведа, нито какво ще правим.
— Да, гадна работа.
— Ти — каза Ерих.
— Аз съм гадна работа?
— Ти знаеш. Бил си тук навън. Това — всичко това — е твоят квартал. Познаваш разни хора. Наясно си как стават нещата. Знаеш как да опазиш хората живи.
— Май надценяваш времето, което съм отделил за анализи — изтъкна Еймъс. — Аз имам един кораб и трима души. Това е общо взето всичко. Останалото просто се случи.
— Но то ни доведе дотук. — Ерих отмести поглед. Очите му бяха сурови. — Имам скътани достатъчно пари, за да мога, ако получа достъп до тях, да си купя малък кораб. Не кой знае колко добър, но все е нещо. Или да преместя екипа си някъде. На някоя от Лагранжовите станции или Палада, или… където и да е. Да започнем отначало. Да си създадем нова ниша. Ако искаш да поемеш водачеството, ще ти го отстъпя.