— Искаш аз да го поведа ли? — попита Холдън.
— Да — потвърди Авасарала, — защото буквално всеки флотски офицер на ООН, който не беше дисциплинарно уволнен, изведнъж не е на разположение. Мамка му, Холдън, имам сандъци с хапчета против херпес, които са по-законна част от флота на ООН от теб.
Старицата поклати глава с неверие и отвращение. Към мръщенето на Холдън се присъедини избиваща руменина. Боби се опита да потисне смеха си, но Алекс трябваше да признае, че е наистина малко смешно. Пък макар и само за него. Боби побърза да попита:
— Какво точно искаш от нас?
— Първо, искам вашето присъствие и сътрудничество по време на инструктажа. Но, което е по-важно, трябва да знам каквото знаете и вие. Каквото сте открили. Трябва да разберем как един треторазреден бандитски главатар е успял да ни победи на всяка крачка…
— Не е — възрази Наоми, като излезе изпод ширналите се арки, придружена от един охранител. В разсеяната светлина изглеждаше странно крехка. Кожата ѝ се белеше и тя се движеше с предпазливостта на човек, който очаква болката да го връхлети всеки момент. Но очите ѝ вече не бяха кървясали, склерата бе сменила цвета си с този на жълтеникава кост, който изглеждаше доста по-здравословен, а гласът ѝ не звучеше завалено. Камък падна от сърцето на Алекс.
— Затворничката, госпожо — докладва охранителят.
— Да, благодаря, забелязах — каза Авасарала, после насочи вниманието си към Наоми. — Как така не е?
— Ами вижте всичко, което той се опита да направи и не успя. Не уби Фред Джонсън. Не уби премиер-министъра Смит. Не завладя станция Тихо, нито пък я унищожи. „Росинант“ е цял. Не успя да ме задържи. Той просто действа така. Ако победи, било е важно. Ако загуби, изобщо не е смятал да го прави.
— Ами протомолекулната проба, която открадна?
Наоми премигна и сякаш се разсея за момент, после поклати глава.
— Не е казвал нищо за това.
— А би ли казал?
Наоми седна на стола до Холдън. Той я хвана за ръката и тя му позволи, но вниманието ѝ бе насочено към Авасарала. Алекс не беше сигурен защо това го притеснява толкова. Тази среща не бе покана за тях двамата да изяснят състоянието на връзката си. И въпреки това, ако тя бе малко по-малко предпазлива с него…
— Да — заяви Наоми. — Би казал. Той обича да се фука. — Интимността на това късче информация изпълни гърдите на Алекс с мрачно предчувствие. Лицето на Холдън остана спокойно. Непроницаемо.
— Добре — каза Авасарала с острота в гласа. — Това е много добре да се знае. — Тя се взря мълчаливо в Наоми. — Като те гледам, май се оправяш. Чу ли нещо от онова, което говорех?
— Достатъчно — отвърна Наоми.
— Ще можеш ли да ни помогнеш?
Въпросът увисна във въздуха, натежал от нюанси и важност. Не „Защо беше на кораба му?“. Не „Откъде го познаваш?“. Не „Каква си му ти, че да се хвали с плановете си пред теб?“. Просто „Ще можеш ли да ни помогнеш?“.
— Добре ли си? — прошепна Еймъс.
— Какво? Добре съм — каза му тя.
— Защото май нещо не те свърта — отбеляза Еймъс, а в същия момент Наоми изрече:
— Искам имунитет срещу съдебно преследване.
Сякаш всичкият въздух излетя от стаята. Това не бе признание, но рисуваше картина, която никой от тях не искаше да признае за възможна. Да искаш имунитет бе признание за вина, дори и да не знаеха за какво е виновна.
Усмивката на Авасарала бе снизходителна и приятелска, и — той бе почти сигурен — лъжовна.
— Пълен имунитет?
— За всички нас.
— Кои сте „всички вие“? — попита Авасарала, оформяйки внимателно думите, докато ги изричаше. — Твоите приятели в Свободния флот?
— Екипажът на „Росинант“ — каза Наоми, после се запъна. Направи пауза. — И може би още един човек.
Алекс стрелна с поглед Еймъс. Тя знаеше ли за Клариса? За нея ли говореше? Усмивката на Еймъс бе дружелюбна и празна. Авасарала почука с нокти по масата.
— Не и за Земята — заяви тя. — Хвърлянето на камъните? Никой няма да получи имунитет за това.
Алекс видя как ударът попадна в целта. От очите на Наоми избликнаха сълзи, сребристи и ярки.
— Екипажът на „Росинант“ — повтори тя. — За другия… може да поискам снизходителност и внимателно отношение по-късно. Ако възникне нужда.
— За Инарос ли?
— Не — отвърна Наоми. — Онзи шибаняк можете да го хвърлите в огъня.
— Трябва да съм сигурна, че разбирам добре — каза Авасарала. — Ти, като бивш член на групата на Инарос, си готова да размениш пълна и точна информация за дейността му както преди, така и след бомбардирането на Земята, срещу пълен имунитет за екипажа на „Росинант“ относно всичко, което не е свързано със сегашните атаки? — Фактът, че в думите ѝ нямаше нито една вулгарност, им придаваше тежест, която притесни Алекс.