Нещо се бе променило между тях. Не само по време на нейното пребиваване в ада, но и сега, когато се бе върнала от своя личен подземен свят. Не беше сигурна точно какви са един за друг, тя и Джим, но бе убедена, че сега нещата ще са различни. Защото тя бе различна и нейната промяна нямаше да го пречупи. Той нямаше да се опита да я принуди да остане онази Наоми, която си представяше.
Нещата се променяха и не се връщаха назад. Но понякога ставаха по-добри.
Тя стана бавно от леглото и отиде с провлачени стъпки до малкото бюро в ъгъла. Ръчните им терминали бяха там, както и шишенцето с лекарства против рак на Джим, тъй като в момента той не беше на „Роси“. Посегна към своя терминал, спря и взе неговия. Би трябвало първо да го попита, но той спеше и не ѝ се искаше да го буди, а и не мислеше, че ще има нещо против.
Записът на Моника Стюарт от преминаването на „Рабия Балхи“ през пръстеновия портал не беше нищо особено. Абсолютно нищо в него не изглеждаше странно, освен историята, която го заобикаляше. Какво ли е направил Марко с този кораб, зачуди се тя. Защо е започнал пиратството си толкова рано преди истинския удар, който да му позволи да премине към големи мащаби? Само усилията за подправянето на всички записи на Медина биха представлявали ненужен риск. Може би имаше нещо общо със системата, към която се бе насочил „Балхи“…?
Тя се прехвърли на собствения си терминал, свърза се със системата на „Роси“ и зададе поредица от прости искания за търсене на модел. Не беше трудно. Повечето информация, използвана от Стюарт, бе обществено достояние. А оптичните телескопи в цялата система бяха насочени към Свободния флот, откакто Марко бе започнал атаката си срещу марсианския конвой. Списъкът от системи, където бяха изчезвали кораби, не бе дълъг, но и нямаше явен модел. Тя се опита да си спомни дали някой на „Пела“ е споменавал за тях: Тасним, Йерусалим, Нови Кашмир. Разбира се, в названията също цареше хаос. Нови Кашмир се наричаше също така Сандалфон, Велики Тексас и LM-422. Тя извади алтернативни имена и за другите системи. Сега, когато Джим бе разбрал най-лошото от миналото ѝ, тя почти копнееше да започне обсъждането с екипа на Авасарала и ако можеше да им даде някаква следа от времето си на „Пела“…
Намръщи се. Пусна пак търсенето на съответствия с различен толеранс. Зад нея Джим се прозя. Когато седна, чаршафите прошумоляха. „Роси“ ѝ върна списък с възможности и тя ги прегледа. „Анкара Слау“ имаше близко подобие с „Рабия Балхи“, но като преглеждаше разликите, тя видя, че сигнатурите на двигателя не съвпадат. Би излязло по-евтино да построиш нов кораб, отколкото да подмениш цяла двигателна система. В предната стая Алекс каза нещо и Еймъс му отговори. А после — за нейна лека изненада — и Боби. Ръката на Джим я докосна по рамото.
— Хей. Добре ли си?
— Да — каза Наоми. — Отлично.
— Откога си будна?
Тя погледна времето и простена.
— От три часа и половина.
— Закуска?
— Божичко, да.
Гърбът ѝ запротестира, когато стана, но само малко. За пръв път от седмици чувстваше ума си съсредоточен, жив и напълно неин. Може би откакто бе пристигнало първото отровно съобщение от Марко. Не беше във война със себе си и чувството бе хубаво. Но…
Косата на Джим бе разчорлена, обаче му стоеше добре. Тя го хвана за ръката.
— Нещо не е наред ли? — попита той.
— Не знам — отвърна тя.
— Кафето ще подобри ли положението?
— Не може да навреди — усмихна се тя.
В общата стая на апартамента Еймъс и Боби говореха за методите за безенергийно пътуване. Редуваха се да се надцакват и явно и двамата го съзнаваха и се забавляваха. Алекс се ухили на Наоми и Джим, докато сядаха на бара за закуска, а после им наля чашки бавно течащо еспресо с дебел слой кафяв каймак отгоре. Наоми отпи, наслаждавайки се на топлината и богатия сложен вкус, скрит зад горчивината.
— Изглеждаш по-добре — отбеляза Алекс.
— И се чувствам по-добре. Благодаря. Боби, онези липсващи кораби, които търсеше. Всички те са на МКРФ, нали? Флотски съдове?
— Кораби. Оръжия. Припаси. Всичко — каза Боби. — Май вече знаем какво е станало с тях.
— Но не и колонизаторски кораби?
Едрата жена се намръщи.
— Не съм търсила такива.
— Какво има? — попита Джим.
Наоми разклати еспресото в малката си чашка с цвят на кост и загледа как в ниската гравитация в него се образуват и изчезват вихрушки.
— Липсващите кораби са два вида. Военни съдове от Марс, които сега са при Свободния флот, и колонизаторски кораби, които са изчезнали на път за новите системи. Намирам шейсет-седемдесет процента съвпадения между корабите на Свободния флот и старите военни архиви. Но не мога да намеря нито едно съвпадение с липсващите колонизаторски кораби. Не виждам никакъв модел нито в системите, към които са пътували, нито в това, което са носили. Освен това не знам какво би спечелил Марко, като ги отвлече.