Еймъс издаде сумтящ гърлен звук.
— Да — каза Наоми, сякаш това бяха думи. — Нещо в пръстеновите портали яде кораби.
Епилог
Советер
— Имам номер за проследяване — каза капитанът на малкия товарен кораб сигурно за шести или седми път. — Имам документи за кацане и номер за проследяване директно от фармацевтична компания „Аматикс“. Знам, че доставката е пристигнала на Медина преди шест месеца. Имам номер за проследяване.
Советер отпи чай от мехура си, докато слушаше. Би предпочел уиски в чаша, но беше дежурен, а „Баркийт“ се движеше без тяга. Първото изключваше уискито, а второто — чашата. Вярно, капитанската каюта бе лично пространство и той можеше да прави каквото си иска. И общо взето го правеше. Придържането към дълга му доставяше по-голямо удоволствие от уискито и така трябваше да бъде.
— Sabez, че имате номер за проследяване, „Тореадор“ — отвърна гласът от станция Медина. Но „Аматикс“? Esa es базирана на Земята. На Медина няма земни компании.
„Баркийт“ беше боен кораб от клас „Донагър“. Малък град в космоса, управляван с машинна прецизност и способен да превърне не само малкия товарен кораб, но и самата станция Медина в частици, по-дребни от песъчинки. Но и той, и останалата част от флотата на Дуарте чакаха разрешение от летателния контрол на Медина да продължат през следващия пръстенов портал и да започнат втория, по-странен етап от пътуването си. Това бе прекомерна проява на етикет от страна на флотата, но си имаше причини. Не на последно място сред тях бе общата неохота да се използват тежки оръжия в близост до извънземната станция, която висеше инертна в огромното не-пространство между пръстените. Не бяха готови да пробудят отново това. Не още.
На вратата се почука тихо. Советер изпъна куртката си.
— Влез.
Лейтенант Бабидж отвори вратата, хваната за една дръжка на касата. Изглеждаше разтревожена, докато козируваше. Советер изчака малко, преди да ѝ отговори и да ѝ позволи да влезе.
— Пътувам насам от десет месеца! — извика капитанът на „Тореадор“. — Ако колонията не получи тази доставка, спукана им е работата.
— Слушаше ли това? — попита Советер и кимна към говорителите.
— Не, сър — отвърна Бабидж. Кожата ѝ бе пепелява под кафявото. Устните ѝ бяха стиснати в тънка линия.
— Üzgün, „Тореадор“ — обади се станция Медина. — Трябва да влезете в док за медицински преглед, wir koennen…
— Не трябва да влизам в док за медицински преглед! Трябва да си получа шибаните припаси! Имам номер за проследяване, който сочи, че са на вашата станция, и няма да…
Советер ги изключи и отпи пак от чая си.
— Продължават така от близо час. Много смущаващо за тях.
— Да, сър.
— Знаеш ли защо исках ти да го чуеш?
Тя преглътна страха си, което бе хубаво, и гласът ѝ не трепна, докато отговаряше, което бе още по-хубаво.
— За да ми покажете какво става, когато се наруши дисциплината, сър.
— Или поне как свършва. Да. Чух, че сте нарушили правилата за облеклото. Вярно ли е?
— Ставаше дума за една гривна, сър. Беше на майка ми и си помислих… — Гласът ѝ заглъхна. — Да, сър. Докладът е верен, сър.
— Благодаря ви, лейтенант. Оценявам вашата искреност.
— Разрешете да говоря свободно, сър.
Советер се усмихна.
— Разрешавам.
— С цялото ми уважение, сър, тези правила бяха на МКРФ. Ако ще изброяваме нарушенията на правилата, има някои по-големи, които може би също заслужават внимание. Сър.
— Имате предвид, че изобщо сме тук?
Изражението ѝ бе твърдо. Бе надценила картите си и го знаеше. Случваха се такива неща. Смущението и детинското желание да тропне с крак и да заяви, че не е честно. На нейно място той не би стигнал дотам. Но щом въпросът бе повдигнат, така да бъде. Нямаше път назад.
— Живеем в бурни времена, вярно е. Тъй като избраното правителство не се справя със задълженията си, адмирал Дуарте пое властта и отговорността за флотата върху себе си. Аз спазвам командната верига и изпълнявам заповедите му. От вас също се очаква да я спазвате и да изпълнявате моите. Това е независима инициатива на флотата. Не е свободна акция.