— Сър — каза тя. Имаше предвид „Да, сър“, но не бе изрекла „да“-то.
— Знаете ли какво ще стане, ако ви докладвам за неспазване на флотската дисциплина?
— Могат да ме разжалват, сър.
— Възможно е. А ако продължи така, може да ви изгонят от служба. Дисциплинарно уволнение. Не за това, разбира се. Това е дреболия, но ако се разрасне. Разбирате ли?
— Да, сър.
— Ако ви уволнят, какво мислите, че ще стане?
Тя го погледна объркано. Той махна със свободната си ръка, давайки ѝ разрешение да говори.
— Аз… не… — заекна тя.
— Аз също не знам — призна той. — На Марс щяха да ви пуснат да живеете като цивилна. Но там, където отиваме, няма цивилни. Изобщо няма хора. Дали да те изхвърля навън да се оправяш сама в местната хранителна верига? Дали да изхабя сума ти време и ресурси да те върна обратно — и то обратно къде? Силите, които са поели контрол над Марс, ще те сметнат за предателка, също както и мен. Ще те тикнат в карцер до живот, освен ако не им сътрудничиш. А ако ще им сътрудничиш, за мен няма логика да те връщам обратно. Нали?
— Не, сър. — Той видя как разбирането започва да покълва в очите ѝ. Но само започва. Хората бяха толкова несъвършени. Не само тя, всички. Половината население имаше интелигентност под средната. Преданост под средната. Средна вярност към дълга. Жестокият закон на статистиката. Беше изумително, че като раса са постигнали толкова много.
— Сега, когато сме поели инициативата — каза той, — е по-важно от всякога да поддържаме стриктна дисциплина. Ние сме като първите далечни мисии преди появата на ъпстейновия двигател. Месеци, може би години като общество от войници и изследователи. Няма място за външни хора, когато няма „вън“. Знам, че сте разстроена, задето…
— Не, сър, не съм.
— Знам, че сте разстроена, задето се заяждам с вас за нещо толкова дребно като някаква си гривна. Изглежда ви незначително и е така. Но ако аз чакам, докато престане да бъде незначително, много бързо ще стигнем до въпроси на живот и смърт. Не мога да си позволя да се правя на кавалер.
— Разбирам, сър.
— Радвам се да го чуя.
Той протегна ръка. Бабидж избърса една сълза с опакото на дланта си и бръкна в джоба си. Когато сложи гривната в ръката му, я задържа за около секунда. Каквото и да означаваше тя за нея, да му я предаде бе жертва. Той сви ръка около тънката сребърна верижка с миниатюрна висулка във форма на врабче. Опита се да вложи в усмивката си нежност, докато казваше:
— Свободна сте.
Когато тя затвори вратата след себе си, той се обърна пак към системата си. Беше пристигнало ново съобщение от Кортазар. Побиха го леки тръпки. Любимият учен на Дуарте пращаше все повече съобщения, откакто поясните бяха дръпнали спусъка. Ентусиазмът на този човек тревожеше Советер. Характерът му бе категорично отблъскващ, а удоволствието му от проекта, с който се бяха заели на станция Лакония, приличаше почти на сексуално предвкусване.
Но дългът си беше дълг. Той сложи бижуто на Бабидж в рециклатора и отвори съобщението. Кортазар бе твърде близо до камерата или пък по някакви собствени причини бе избрал да е леко извън фокус. Широката му брадичка и рядката кафява коса би трябвало да са невзрачни. Советер потри ръце, сякаш полусъзнателно се опитваше да ги измие.
— Капитан Советер — каза странният дребосък. — Радвам се да ви докладвам, че пробата пристигна непокътната. Много ви благодаря, че я взехте под своя опека след освобождаването ѝ. Натъжен съм обаче да чуя, че флотата изостава от графика.
— Става дума само за няколко дни в разстояние на месеци — отговори Советер на себе си и на екрана. — Ще наваксаме.
— Знам, че сте наясно с недостига както на припаси, така и на време, докато артефактът бъде подчинен. За да ви помогнем да наваксате, изследователската група състави някои планове и спецификации за промените, от които ще се нуждае „Баркийт“, за да се скачи с артефакта. Няколко от тях могат да бъдат започнати от инженерните ви екипи, докато пътувате. И разбира се, ако имате въпроси, аз съм на ваше разположение. Кортазар, край.
Екранът се смени с поредица от чертежи. Бяха предостатъчно, за да го обезпокоят и те. Хората наричаха всяка извънземна технология „протомолекулата“, но разбира се, този пропътувал големи разстояния комплект от преобразуващи живота микрочастици бе само един предмет в далеч по-голяма кутия с инструменти. И ако Кортазар бе изтълкувал правилно свръхсекретната информация от сондите на МКРФ, намереното от тях щеше да е далеч по-лесно за опитомяване и използване от човечеството.