„Получавам удар“, помисли си той. После: „Не. Нещо друго не е наред“.
— Спрете двигателя! — извика. — Обърнете назад!
Вълните на думите му преминаха през видимо-невидимия въздух в разширяваща се сфера, отскачаха от стените и трептяха, където се пресичаха с уплашените викове и ехтящата аларма. Беше красиво. Облакът, който представляваше Келер, раздвижи ръце и като по чудо не пропадна през огромната пустота на контролната палуба.
Той видя звука да връхлита като вълна от молекули, преди да стигне до него и да чуе думите.
— Какво става? Какво се случва?
Не можеше да види образите на екраните, за да разбере дали звездите са там. Долавяше само атомите и фотоните на самия предмет, не формите, които образуваха. Някой крещеше. После и друг.
Той се обърна и видя нещо да се движи. Нещо друго, не облак като него, като останалите от екипажа, като материята. Нещо твърдо, но замъглено от липсата на материя, силует в мъглата. Много форми, нито светли, нито тъмни, а нещо друго, третата страна на тази монета, минаваха през пространството между пространствата. Носеха се към тях. Към него.
Советер не усети как умря.