Выбрать главу

— Не знам какво бих могъл да направя другояче.

— Нищо — съгласи се Фред. — Но Авасарала, марсианският премиер-министър Смит и останалите политически задръстеняци искат да контролират нещата. А ти се погрижи да не могат.

— Ти защо си доволен в такъв случай?

— Защото — каза Фред с широка усмивка — аз не се опитвам да контролирам нищо. И точно затова накрая ще контролирам всичко. Аз играя в дългосрочен план.

Холдън стана и си наля още една чаша от прекрасното кафе на Фред.

— Мда, това ще трябва да ми го обясниш — рече той и се подпря на стената до кафе-машината.

— Аз държа станция Медина, самоподдържащ се кораб, покрай който трябва да мине всеки, прекосяващ пръстените, и раздавам пакети със семена и аварийни заслони на всеки, който има нужда от тях. Продаваме плодородна почва и водни филтри на изгодни цени. Всяка колония, която оцелее, ще го направи отчасти защото ние сме ѝ помогнали. Така че, когато дойде време да организираме някакво галактическо управително тяло, към кого ще се обърнат? Към хората, които искат да установят хегемония под дулата на пушките? Или към хората, който са били и са на разположение, за да им помогнат в критичен момент?

— Ще се обърнат към теб — каза Холдън. — Ето защо строиш кораби. В началото, когато всички имат нужда от помощ, трябва да изглеждаш услужлив, но когато тръгнат да търсят правителство, искаш да изглеждаш силен.

— Да — потвърди Фред и се облегна назад. — Съюзът на външните планети винаги е означавал всичко оттатък Пояса. Това още е вярно. Просто… се е поразширило малко.

— Не може да е толкова просто. Няма начин Земята и Марс да стоят със скръстени ръце и да ви оставят да управлявате галактиката само защото сте раздавали палатки и торбички с храна.

— Никога не е толкова просто — призна Фред. — Но оттам ще започнем. А докато държа станция Медина, контролирам центъра на дъската.

— Ти прочете ли изобщо доклада ми? — попита Холдън, неспособен да скрие цялото неверие в гласа си.

— Не подценявам опасностите, оставени на тези светове…

— Забрави за онова, което е било оставено — махна с ръка Холдън. Остави полуизпитото си кафе, закрачи през стаята и се надвеси над бюрото на Фред. Старецът се облегна намръщено. — Забрави за роботите и железниците, които още работят, след като са стояли изключени около милиард години. За взривяващите се реактори. Забрави за смъртоносните червеи и микробите, които ти се навират в очите и те ослепяват.

— Колко дълъг е този списък?

Холдън не му обърна внимание.

— Това, което трябва да помниш, е вълшебният куршум, който е спрял всичко.

— Този артефакт бе щастлива находка за теб, като се има предвид…

— Не, не беше. Беше най-страшният шибан отговор на парадокса на Ферми, за който се сещам. Знаеш ли защо няма никакви индианци в тази твоя аналогия със Стария запад? Защото вече са мъртви. Каквито и да са били съществата, създали всичко това, те са имали преднина и са използвали протомолекулния си строител на портали, за да избият всички останали. А това дори не е страшната част. Наистина страшната част е, че се е появило нещо друго, застреляло е първите в тила и е оставило труповете им пръснати из галактиката. И въпросът е кой е изстрелял вълшебния куршум? И дали е съгласен ние да приберем цялата собственост на жертвите?

* * *

Фред беше дал на екипажа два апартамента на етажа на управата в жилищния пръстен на станция Тихо. Холдън и Наоми деляха единия, а Алекс и Еймъс живееха в другия, макар на практика това да означаваше, че само спяха там. Когато момчетата не вземаха участие в множеството развлечения на Тихо, те сякаш прекарваха цялото си време в апартамента на Холдън и Наоми.

При влизането на Холдън Наоми седеше в трапезарията и прелистваше нещо сложно на ръчния си терминал. Усмихна му се, без да вдига очи. Алекс се бе изтегнал на дивана в хола. Стенният екран работеше и на него се виждаха графиките и говорителите на някакъв новинарски канал, но звукът бе изключен, а пилотът бе отпуснал глава назад със затворени очи и похъркваше леко.

— Да не би вече и да спят тук? — попита Холдън, като седна срещу Наоми.

— Еймъс отиде да вземе вечеря. Как минаха нещата при теб?

— Коя новина искаш да чуеш — лошата или по-лошата?

Наоми най-после вдигна очи от работата си. Килна глава на една страна и присви очи срещу него.