— Да не си ни изпросил ново уволнение?
— Този път не. „Роси“ е доста очукан. Сакай казва…
— Двайсет и осем седмици — прекъсна го Наоми.
— Да. Да не ми шпионираш терминала?
— Гледам таблиците — уточни тя и посочи към екрана си. — Получих ги преди час. Той… Сакай е доста добър.
„Не колкото Сам“ увисна неизречено във въздуха между тях. Наоми сведе пак поглед към масата, скривайки се зад косата си.
— Та така, това е лошата новина — продължи Холдън. — Половин година сме извън строя и още чакам Фред да каже, че той плаща за ремонта. Или поне за част от него. Каквато и да е част, всъщност.
— Засега сме доста добре финансово. Плащането от ООН пристигна вчера.
Холдън кимна.
— Но ако забравим за момент парите, все още не мога да накарам никого да ме слуша, когато стане дума за артефакта.
Наоми направи поясния жест за свиване на рамене.
— Защо си мислиш, че този път ще е различно? Досега никога не са слушали.
— Иска ми се поне веднъж да бъда възнаграден за оптимистичния си възглед за човечеството.
— Направих кафе — каза тя и кимна към кухнята.
— Фред ме почерпи от своето, което бе толкова хубаво, че отсега нататък едва ли ще се примиря с нещо по-долнопробно. Още един начин, по който срещата ми с него бе неудовлетворителна.
Вратата на апартамента се плъзна встрани и Еймъс нахълта с тропот, понесъл две големи торби. Въздухът около него се изпълни с аромат на къри и лук.
— Чоу — каза той и тръшна торбите на масата пред Холдън. — Хей, капитане, кога ще си получа кораба обратно?
— Това храна ли е? — обади се Алекс със силен, завален глас от хола. Еймъс не отговори; вече вадеше от торбите стиропорови кутии и ги редеше на масата. Холдън си мислеше, че е прекалено раздразнен, за да яде, но пикантният аромат на индийска храна събуди апетита му.
— Няма да е скоро — отговори Наоми на въпроса на Еймъс и напълни уста със соево сирене. — Изкривили сме рамата.
— Мамка му. — Еймъс седна и грабна чифт китайски пръчици. — Оставям ви сами за две седмици и вие прецаквате моето момиче.
— Бяха използвани извънземни супероръжия — намеси се Алекс, влизайки в стаята. Потната му от съня коса стърчеше във всички посоки. — Бяха променени физичните закони, бяха допуснати грешки.
— Същата гадост както винаги — промърмори Еймъс и подаде на пилота кутия ориз с къри. — Я пусни звука. Това ми прилича на Ил.
Наоми включи звука и гласът на някакъв новинар изпълни апартамента.
— … е частично възстановена, но наземни източници твърдят, че тази пречка ще…
— Това истинско пиле ли е? — попита Алекс и грабна една от кутиите. — Пръскаме пари, а?
— Шът — изшътка Еймъс. — Говорят за колонията.
Алекс завъртя очи, но не каза нищо, докато трупаше пикантни пилешки хапки в чинията си.
— … други новини: тази седмица изтече чернова на доклада за разследването на миналогодишното нападение срещу корабостроителниците на Калисто. Макар че текстът не е окончателен, ранните доклади намекват, че е замесена отцепническа фракция на Съюза на външните планети, и хвърлят вината за многото жертви…
Еймъс изключи пак звука с гневен удар по контролното табло на масата.
— Мамка му, исках да чуя повече за ставащото на Ил, не как някакви си тъпи каубои от СВП са се взривили.
— Чудя се дали Фред знае кой стои зад всичко това — рече Холдън. — На твърдите елементи от СВП им е трудно да преодолеят своята теология „ние срещу Слънчевата система“.
— Какво изобщо са търсили там? — учуди се Алекс. — На Калисто няма никакво тежко въоръжение. Няма ядрени бомби. Нищо, което да си струва подобен набег.
— О, значи сега очакваме тая гадост да има смисъл? — вметна Еймъс. — Я ми подай онзи наан.
Холдън въздъхна и се облегна назад.
— Знам, че това ме прави наивен идиот, но след Ил наистина си мислех, че може да получим кратък период на мир и покой. И никой да не взривява никого.
— На мен на такова ми прилича — каза Наоми, потисна едно оригване и остави китайските си пръчици. — Между Земята и Марс има предпазливо разведряване, легитимното крило на СВП управлява вместо да се бие. Колонистите на Ил си сътрудничат с ООН вместо всички да стрелят един по друг. От това по-добре, здраве му кажи. Не можеш да очакваш всички да мислят по един и същи начин. В края на краищата, все още сме хора. Някакъв процент от нас винаги ще бъдат скапаняци.
— Най-верните думи, изричани някога, шефе — отбеляза Еймъс.
Свършиха с яденето и поседяха в дружеско мълчание няколко минути. Еймъс извади бири от малкия хладилник и ги раздаде. Алекс се зае да си чопли зъбите с розовия си нокът. Наоми се върна към своите ремонтни схеми.