— Къде е жицата, Хюго? — попита Балак.
— Отпред на ризата ми.
Балак пристъпи напред откъсна микрофона и го стъпка. Извади пистолета изпод мишницата на Фицдуейн и го подаде на Юлиус. Отстъпи назад, седна на канапето и погледна замислено към Фицдуейн. Отвори една бира, отпи и избърса устата си с ръка. Изправи се и се протегна като котарак. Беше в отлична форма. Хвърли поглед на Паулус, после на Фицдуейн и след това на сандъка с картината.
— Внимавай много, когато гърци ти правят подарък — каза той.
Паулус трепна почти незабележимо, но Балак го видя.
— Значи така, приятелю, накрая ме продаде. За трийсет сребърника или за трийсет малки момченца — как ти платиха?
Паулус пребледня и се разтрепери. Балак се приближи до него и спря отпреде му. Погледна го в очите и каза:
— Пиетро, провери онзи сандък.
Пиетро преметна картечницата си и се приближи до сандъка. Отвори предните врати. Картината на Пикасо грейна с цялата си прелест.
— Има една картина — каза Пиетро, — малко е странна. Прилича ми на боклук.
Балак продължаваше да гледа Паулус.
— Значи, все пак наистина си ми донесъл един Пикасо. Тогава изненадата трябва да е другаде. Продължавай да търсиш — обърна си той към Пиетро. — Провери задната част.
Лицето на Паулус побеля. Без да сваля очи от него Балак поклати глава.
Пиетро извади нож и започна да кърти летвите около картината.
— Няма нищо — каза той след няколко минути. Подът се покри с трески.
— Виж отзад — каза Балак.
Сандъкът бе подпрян на стената, както бе казал Паулус. Беше доста тежък и Пиетро се поизпоти докато го отмести. Дръпна го само от едната страна, за да може да провери задната част. След няколко секунди той успя да разхлаби гвоздеите и извади една дъска. Видя се шперплат. Пиетро го разряза с ножа и откъсна едно парче.
Като видя насочения взрив очите му за малко да изхвръкнат.
— Хей, тук има нещо, нещо като експлозив, предполагам.
Опита се да се измъкне иззад сандъка, но якето му се закачи на един стърчащ гвоздей.
Балак се наведе и целуна Паулус по устните. Дръпна глава и го прегърна с лявата си ръка:
— Съжалявам, вече няма да има малки момченца — дясната му ръка замахна. Паулус се изви от болка, изстена и отстъпи назад. От слабините му стърчеше дръжката на нож. Балак протегна ръка и издърпа ножа. Избликна кръв и Паулус се свлече на пода.
Балак се обърна към Фицдуейн с нож в ръка. Макар и острието му да бе окървавено, Хюго го позна — това бе скуа — келтски нож за жертвоприношение.
— Потърси детонатора — нареди Балак на Пиетро, който все още се бореше с гвоздея. — Помогни му — обърна се той към Анжело.
Въпреки събитията ръката на Юлиус не бе трепнала и дулото на пистолета му все още сочеше Фицдуейн. Стана му мъчно за Паулус. Сега същият нож бе насочен към него и имаше само една-две секунди, за да натисне бутона. Ако обаче го направеше, Юлиус щеше да го застреля. Противокуршумната жилетка можеше и да опази тялото му, но Юлиус като нищо щеше да отнесе главата му.
Балак спря на няколко крачки от него.
— За теб съм запазил нещо по-специално, Хюго — каза той. — Ще изпиташ болка, каквато никога не си изпитвал и единственото ти спасение ще е смъртта. Как се чувстваш сега, когато знаеш, че всичко свърши? — очите му светеха. От върха на ножа падна капка кръв и се пръсна на пода.
Анжело извика нещо на италиански. В гласа му личеше отчаяние. Очите на Юлиус все още следяха Фицдуейн. Цевта на пушката бе насочена към него.
— Юлиус! — извика Балак.
Паулус фон Бек бе успял някак си да се изправи на колене. От слабините му течеше кръв. „Земпах! Земпа-а-ах!“ — извика той и с пистолета в ръце проби една хубава дупка в главата на Юлиус Лестони. Мозъкът полепна по стената.
Фицдуейн видя как цевта на пушката се отмести от него и не чака повече. Затвори очи и натисна бутона за взривяването. Макар и да го очакваше, трясъкът го заглуши. Гранатите избухнаха и потопиха стаята в ярката светлина на горящ магнезий. Клепачите на Фицдуейн побеляха. В ушите му гърмеше и той вложи всичките си усилия, за да не изгуби ориентация. Поклати глава и отвори очи.