Корабът „Сабин“ излезе от гибралтарския пролив и взе курс към Ирландия.
Глава шеста
Разстоянието от Дъблин до острова взеха за около седем часа, с една почивка в Галуей, за да накупят малко продукти и да хапнат. Валя обилно почти до вечерта, след което времето им предложи такава изненада — небето се проясни като по чудо, Фицдуейн забрави всичките си мрачни мисли и почна да се чуди как е имал сили да напусне това райско кътче. Беше прекрасно.
Настроението му се повиши, но тъкмо когато наближиха замъка, дъждът се върна с удвоени сили, сякаш за да им напомни, че никога не трябва да приемат нищо за даденост.
— Това е една отвратителна и коварна страна — измърмори си той докато разтоварваше колата. Изкушаваше се да остави всичко в багажника и да разтоварва на сутринта, но това, което се намираше в четирите продълговати и доста тежки кутии, които Килмара му бе дал, трябваше да се постави под ключ възможно най-бързо.
По пътя бе разказал почти всичко на Етен. Докато тя и Уна бъбреха, той предаде и на Мъроу случилото се в основни линии. Не бе споделил съмненията си около предполагаемата смърт на Палача. Не искаше да ги плаши.
Мъроу и Уна бяха проветрили замъка, запалили камините и сега бе приятно, топло и уютно. Фицдуейн се зарадва, че отново си е у дома.
Мъроу го изслуша мълчаливо и се замисли, Фицдуейн напълни отново чашите и каза:
— Съвсем скоро ще имаш честта да видиш някои от хората, за които ти говорих. През последната седмица в Берн май главата ми бе твърде замаяна от празненствата по изпращането на Палача. Хайни Рауфман все още се възстановява и го поканих да види как живеят цивилизованите хора, после Хенсен изяви желание и накрая и Андреас фон Графенлауб. Той има нужда от разтоварване. Добре се справя, но доста нещо преживя. Смъртта на баща му бе тежък удар.
— Горкото момче — каза Етен.
— Хайни Рауфман ли е този, когото наричаш Мечката? — попита Мъроу.
— Като го видиш, ще разбереш защо.
— Хубаво ще бъде в замъка да има хора — каза Етен. Откакто бяха пристигнали, тя го оглеждаше с очите на бъдеща стопанка, Фицдуейн осъзна, че в живота му ще настъпят много повече промени, отколкото бе предполагал. Вярно, стените на замъка бяха претрупани с препарирани животински глави, оръжия и картини, но какво друго можеше да очаква човек от един замък? Това, което може би минаваше през главата на Етен, не му се понрави особено.
Етен го погледна:
— Дантелени завеси на прозорците — каза тя — и тапети на цветя.
— Само през трупа ми.
— Май ще трябва да изляза — каза Мъроу, без да помръдне. Целта му бе да върне разговора на първоначалната тема.
Фицдуейн го познаваше достатъчно добре.
— Какво си намислил, старче?
Мъроу внимателно обмисли думите си.
— Онези хлапаци от училището, които се занимават с онова нещо, какво става с тях?
— Нямаше кой знае какъв задоволителен резултат — каза Фицдуейн, — но при удара, който училището понесе, е съвсем разбираемо. Директорът получи информацията събрана от рейнджърите и от полицията, за това, което става. Вероятно е бил шокиран, но след като е размислил, е предпочел да приеме това по-скоро като проява на силно развито въображение у възпитаниците си. Бил е загрижен да не допусне повече неприятностите, да навредят на реномето на училището. Казал е, че ще се справи с положението, както той си знае. На края на срока и ще бъде благодарен на полицията, ако не се намесва повече. В края на краищата, не е престъпление човек да се облича като Човека-вълк и да тича из гората, ако това му харесва. Така или иначе, не можаха да разберат кои са участвали в ритуала, заснет от рейнджърите.
— А тогава как ще обяснят случката с обезглавената ни коза и следите от жертвоприношението, които откри? — попита възмутено Мъроу. — И това ли е проява на силно развито въображение?
Фицдуейн пресуши чашата си.
— Не, разбира се, но съществува и въпросът с доказателствата, а никой не желае да се стига до разследване на училището. То привлича значителни средства за областта, а напоследък реномето му доста се пропука. Мисля, че полицията почувства, че няма смисъл да насилва нещата.
Мъроу премисли чутото. Етен бе заспала в креслото си пред камината. Мъроу стана.
— С една дума, всичко приключи.