Когато вечерята достигна фазата на коняка и кафето, като междувременно риболовните случки ставаха все по-невероятни, Фицдуейн се извини, отиде в кабинета си и отново се опита де се свърже с Килмара. Този път имаше късмет, но разговорът, който последва никак не го успокои.
Етен го завари да седи вперил поглед в огъня на камината. Тя седна пред него на пода и нежно го подкани:
— Кажи ми, какво има.
Той й разказа всичко от начало до край. Когато свърши, на лицето й бе изписана тревога.
Фицдуейн спа спокойно и се събуди призори отпочинал.
Оседла Пука и обиколи острова, опитвайки се да прозре намеренията на Палача. Посрещна го идилична картина на спокойствие и хармония и дори за момент се усъмни във все по-нарастващото си чувство на приближаваща опасност.
Утринната мъгла се стопи на слънчевите лъчи и безоблачното небе обещаваше хубаво време. Силният западен вятър се бе превърнал в лек и галещ бриз. Въздухът бе кристалночист от падналия предния ден проливен дъжд. Жужаха насекоми, пееха птички. Завладян от гледката и спокойствието, което цареше, на Фицдуейн му бе трудно да реши, какво може да е намислил Палачът. Започна да се чуди дали пък въображението му не му играеше лоша шега.
Явно мишената бе училището „Дрейкър“, а като се имаше предвид начинът му на действие, най-вероятната цел бе отвличане. Един Господ знаеше колко богати бяха родителите на учениците в „Дрейкър“, но очевидно Палачът имаше представа, щом смяташе, че си заслужава усилията.
Все пак училището разполагаше с някаква охрана. Килмара бе уредил шест цивилни, но добре въоръжени ченгета да бъдат настанени там. Живееха в главната сграда и следователно би трябвало да успеят да се справят с всякаква заплаха или поне да задържат положението, докато не пристигне помощ. Ахилесовата пета на този план бе времето, за което подкрепленията щяха да пристигнат на острова. Мястото бе уединено и щяха да минат поне няколко часа преди да дойде помощ. Местната полиция сигурно щеше да пристигне по-рано, но пък там стоеше въпросът за това, доколко можеха да се противопоставят на въоръжението на терористите.
Без да се замисли, Фицдуейн бе подметнал на Килмара, че щом родителите са толкова богати, биха могли да отпуснат малко средства за осигуряване на допълнителна охрана на училището. Полковникът си направи труда да му обясни как стоят нещата: ако родителите усетеха и най-лекият намек, че децата им може да са в опасност, всички ученици щяха моментално да бъдат прибрани в къщи, при мама и татко в Саудитска Арабия, Дубай или Токио, по-бързо, отколкото подкупът изчезва в джоба на политика. А ако те си заминеха, нямаше да има училище и тогава доходите на местната община щяха драстично да паднат. Без доказателства в подкрепа, тези неясни хипотези за приближаваща опасност не струваха и пукната пара.
Водите на океана, обикновено сиви и заплашителни, сега бяха гладки като стъкло и сини като Средиземно море — „още една измама, — помисли си Фицдуейн“, защото дори и по това време на годината водата на Атлантика бе едва няколко градуса над нулата.
— Цялото това спокойствие и мир е само илюзия — каза той на Пука, — но кога и как това ще стане ясно е друг въпрос — конят не посмя да отговори и продължи да пасе.
От комина на Мъроу се издигаше дим, Фицдуейн откъсна Пука от закуската й и я подкара към къщата. Като се приближи, видя Мъроу да го чака облегнат на вратата, а отвътре се носеше аромата на бекон с яйца. Внезапно усети вълчи глад.
— Станал си рано-рано, какво има? — попита Мъроу. — Да не би Етен да те е изхвърлила?
Зад рамото на Мъроу се появи Уна.
— Добро утро, Хюго, не му обръщай внимание, той няма чувство за такт, влизай да закусиш.
Фицдуейн слезе от коня и каза:
— Убеди ме, ей сега идвам. Искам само да обясня на Мъроу някои неща насаме.
Уна се усмихна и изчезна по посока на кухнята.
— Късмет! — извика тя през рамо.
Мъроу пристъпи напред и излезе на слънце.
— Сигурно сънувам — каза той, — нито едно облаче в небето, направо не е за вярване.
— Мъроу, вчера, докато ми съобщаваше местните клюки, спомена, че на острова е кацнал самолет. Тогава не обърнах особено внимание на това, но сега искам да знам дали съм те разбрал правилно. Тук на острова ли е кацнал самолетът или от другата страна на моста?