Имаше и още нещо — често пъти самите терористи или не знаеха какво точно искат — нещо, което Кадар като професионалист в това отношение, а и възпитаник на „Харвард“, просто не можеше да проумее, но изследването на проблема му показваше, че това се случва доста често, или исканията им бяха явно неприемливи, или невъзможни политически. Нерядко бяха и двете.
Трябваше да се признае, че освен ако стремежът не бе единствено придобиване на известност, а Кадар определено целеше преди всичко печалба, макар и да не се отказваше от лек флирт с медиите и бе харесал некролозите си, разпространени напоследък, резултатът не беше в полза на терористите.
„Значи трябва да се наблегне на това“, както би казал един учител на учениците си.
Кадар смяташе, че терористичните акции се нуждаят от промяна в подхода — Операция „Здравец“ бе илюстрация на това.
в замъка на Фицдуейн — 15:55 часа
Фицдуейн се бе обадил на полицаите от охраната на „Дрейкър“, както и на директора на училището. Загрижеността му бе вежливо приета, но си личеше, че не му вярват. Слънцето продължаваше да грее на безоблачното небе. Предположението за надвиснала опасност в такова идилично място просто не бе за вярване.
Сержант Томи Кийн от полицейския участък на брега се бе появил на едно колело и след разговор на четири очи с Фицдуейн, неохотно се бе съгласил да остане няколко часа. И без това бе твърде горещо за риболов. Щеше да се опита вечерта да се измъкне. А дотогава тъкмо щеше да държи под око ексцентричния си приятел и щеше да се опита да го предпази от неприятности.
Така, малката войска на Фицдуейн наброяваше тринайсет души. Единадесет от тях, заедно с Фицдуейн, се събраха в голямата зала. Мъроу и жена му бяха на бойната площадка на кулата, откъдето, въоръжени с мощен бинокъл, можеха да наблюдават моста и околностите. Видимостта бе чудесна, макар че от горещината имаше омара, която замъгляваше подробностите в далечината.
Фицдуейн заговори:
— Нашата първа грижа е да обезопасим замъка. Затова искам да ви запозная с плана и разположението му. Ще ви обясня как работят защитите.
Той се обърна към един голям план-чертеж на замъка, нарисуван на дърво и поставен на статив. Планът е направен още преди три века и цветовете бяха избледнели. За миг се замисли за това колко пъти рода Фицдуейн се бе събирал в същата тази зала, за да отблъсне някаква заплаха. Често бяха успявали да избягнат опасността с преговори. Сега, обаче, Фицдуейн чувстваше, че преговорите няма да помогнат.
— Както виждате — започна той, — замъкът е разположен на скала и от две страни граничи с океана. Нападение откъм морето не е невъзможно особено за добре обучени хора, но основният пробив ще се търси по суша. Дори и при отлив, скалата е твърде стръмна и покрита с водорасли, така че придвижването на голяма група хора откъм морето е почти невъзможно.
Ще наричам с думата „замък“ цялата площ, която е обградена със защитна стена, макар че самият замък се състои от няколко сгради, строени през различен период. Най-важната част на замъка, която първо е била построена, е двайсетметровата квадратна каменна кула, която наричаме главната кула. Най-отгоре на главната кула се намира бойната площадка — това е откритото пространство, обградено с парапет. Под бойната площадка има пет стаи, до които се стига по витата каменна стълба. Всички, както и стълбището, имат наблюдателници и отвори за стрелба.
До главната кула е продълговата правоъгълна сграда, където в момента се намираме и която се нарича главната къща. Свързана е с главната кула на втория етаж. Била е построена през времето, когато цивилизацията е започнала да навлиза в живота на острова, но все пак с мисълта за евентуална отбрана. Състои се от три етажа и наклонен покрив. На най-горния етаж са тази стая и кухнята, отдолу са спалните, а най-долу са хранилищата и другите сервизни помещения. Външната стена на голямата къща е част от защитната стена, охранява се от морето и отворите за стрелба и се вижда от горните етажи на главната кула. Тук обаче няма бойници, а наклоненият покрив е уязвим за висок обстрел.