Останалото е вътрешният двор, заграден от шестметрова защитна стена, по цялата дължина на която има бойници, а под тях са конюшнята, пекарната, ковачницата и други работилници Най-слабата точка на защитната стена е, разбира се, главният вход, но той е обезопасен от малката квадратна кула, наричана порталът. Самият вход има работеща желязна решетка.
— Какво представлява тя? — попита приятелката на Андреас фон Графенлауб от Израел.
Фицдуейн бе научил, че преди да емигрира в Израел, семейството й е било част от еврейската общност на Дъблин. Казваше се Джудит Нюман и външността й бе изцяло в подкрепа на девиза „Правете любов, а не война“. Явно това, което ставаше, не я тревожеше особено и бе напълно естествено, защото човек като нея, който живее в кибуц близо до Сирийската граница, сигурно е свикнал със заплахи на терористи.
— Това е вид решетеста врата, която се вдига и спуска вертикално. Може да се спусне много бързо, когато се появят неприятелски настроени индивиди. На долната страна има шипове и не завиждам на този, който се окаже под нея, когато не трябва. Навремето е спускана на ръка, но сега вече има електрически мотор.
— Значи през нея се вижда — каза Джудит. — Не е плътна.
— Да, така е, но такава е била първоначалната идея. През нея може и да се стреля. Предполагам, че не са я направили плътна най-вече заради тежестта — една солидна врата с такава големина не може да се спуска и вдига на ръка.
— В такъв случай вътрешният двор е открит за огън отвън.
— Желязната врата ще спира донякъде огъня, защото прътите на решетката са по пет сантиметра широки, с разстояние между тях от десет сантиметра. Но ако дървените врати бъдат унищожени, тогава вътрешният двор действително ще е открит за стрелба отвън. Изходът от това положение е да се движим по бойниците и да използваме тунелите.
— Тунелите? — каза Мечката.
— Тунелите — отговори Фицдуейн, — благодарение на тях родът Фицдуейн е оцелял през вековете. Под замъка има мрежа от тунели.
— Май трябва да се заемеш с проектиране на посолства — каза посланик Ноубъл сухо.
на борда на кораба „САБИН“ — 16:30 часа
Тримата командири на бойните части с кодови имена съответно Малабар, Икар и Фантом (в чест на Бодлер) пристигнаха с маршова стъпка в стаята и отдадоха чест. Кадар изискваше подчинение и не гледаше с добро око на фамилиарниченето. Военната дисциплина създаваше и поддържаше строгата професионална атмосфера, на която той държеше.
Командирите на бойни части Малабар и Икар бяха араби, облечени с маскировъчни дрехи, третият — Фантом, бе от Сардиния, а истинското му име бе Джорджо Масана, вече бе сложил водолазния си костюм.
— Свободно — каза Кадар, — седнете.
Капитанската кабина имаше уютна приемна. Тримата командири, в пълно бойно снаряжение, с усилие се провряха между мекия ъглов диван и масата, за да седнат. Зачакаха. Вече бяха подробно инструктирани, но знаеха, че Кадар дава информация, както питон се отделя от кожата си — винаги има по нещо ново.
Кадар се направи, че сверява нещо в листите, които държеше, за да прикрие едно внезапно пробождане на мястото на липсващия му пръст. Лявата му ръка бе в бяла ръкавица и на мястото на откъснатият пръст имаше протеза. Детайлите на операция „Здравец“ бяха изработени с компютър и изпълваха множество карти и планове, от които спокойно можеше да се направи доста обемиста книга, но сега възнамеряваше да обърне внимание само на няколко ключови момента. Чувстваше се като футболен треньор пред решаващ мач. Не обичаше да държи речи преди битка, но не можеше да не признае, че имаха ефект.
Погледна хронометъра и каза:
— В седемнайсет и трийсет часа свършва работният ден на преподавателите. Те си тръгват за в къщи с един микробус. Никой от тях не живее на острова, така че в седемнайсет и петдесет най-късно те вече са го напуснали. В училището остават петдесет и осем ученика и трима или четирима дежурни преподаватели. Вечерята се сервира от самите ученици — той се усмихна, — има и шест човека въоръжена охрана.
Най-важният промеждутък от време за нашите цели е от седемнайсет и петдесет до двайсет и два часа, за да можем да използваме дневната светлина. Целта ни ще бъде да завършим първата фаза на операцията най-късно до двайсет и два часа.
В осемнайсет часа обикновено всички ученици и дежурни преподаватели се събират в актовата зала, за да направят преглед на отминалия ден. Следователно, осемнайсет часа е времето, когато трябва да направим удара. Малко преди това ще се случат няколко неща.