В двора нямаше никой. Видя няколко коли с вдигнати капаци и повредени двигатели.
— Действайте мълниеносно — каза той.
Мъроу, който най-добре познаваше разположението вътре в сградата, махна на Андреас да го последва. Двамата притичаха до задната страна на училището там, където излизаше тунелът откъм пристана. Мъроу държеше „SA-80“, превключена на автоматична стрелба, а на гръб бе преметнал снайпера си. Андреас носеше „Ремингтона“ на Фицдуейн и гранатомета, който тежеше доста и на човек му трябваше да се поупражнява, за да може да го насочва правилно, но за близък бой беше направо опустошително оръжие.
Единствената им надежда бе, че нападателите още не са излезли от тунела. Само тук можеха да удържат на по-силния противник. Беше им наредено да не стрелят, докато Фицдуейн не обезопаси залата, където трябваше да са учениците. „Засега изненадата е на наша страна, но ако не успеем да го направим от първия път, въобще няма да успеем — бе казал той“.
Като видя, че тунелът е празен, Мъроу почувства как стомахът му се сви. Беше на петнадесет метра от изхода му, когато забеляза, че оттам излизат двама души с черни маски на главите. Просна се на земята и въздухът се разцепи от автоматичния огън на „Калашников“. Чуха се и два последователни изстрела от „Ремингтон“-а на Андреас. Откъм тунела, който сякаш за секунда се бе изпълнил с хора, им отговори дъжд от куршуми.
Мъроу все още лежеше на земята, противниковият огън бе твърде масиран, за да се опита да се премести. Една граната разби големия варел с вода за градината до него и върху му се изсипа цял водопад. Разбра, че бяха закъснели, вече не можеха да удържат тунела.
Усети, че някой го дърпа за краката и той се плъзна заднешком по посипаната с чакъл пътека. Един глас с чуждестранен акцент му каза да спре, да се прави на идиот, а да се бие. Удариха го дребни камъчета и пръстта, където беше преди секунда, се разхвърча от картечния откос. Като стигнаха до задната страна на оранжерията, Андреас пусна краката му и спря да си поеме дъх:
— Стори ми се, че направо се беше залепил там.
— Така си беше — каза Мъроу.
Огънят откъм тунела намаля и оттам изскочиха четирима терористи. Мъроу, който вече се бе овладял, свали двама, а Андреас застреля трети с „Ремингтон“-а. Четвъртият терорист се просна на земята. Откъм тунела стрелбата отново се усили и всеки момент оттам щяха да изскочат още терористи. Бяха твърде много, за да бъдат спрени. Сега вече всичко бе въпрос на време.
— Мисля, че вече свършихме с изненадите — каза Андреас.
— Може би — каза Мъроу и се опита да си спомни разположението на градината и тунела. Трябваше да има начин, да спечелят малко време.
училището „Дрейкър“ — 18:13 часа
Фицдуейн, дьо Гевен, Хенсен и Джудит влязоха в училището и се насочиха към актовата зала.
Джудит бе изтичала до убития пазач и бе прибрала „Узи“-то и резервните пълнители. Очите й светнаха като видя израелския автомат. Беше се научила да стреля, преди да се научи да готви или шие и още като момиче бе много добра. Настигна другите по коридора към залата.
Фицдуейн им бе казал това, което си спомняше за вътрешното разположение от последното си идване в „Дрейкър“. Не че познаваше цялото училище, но още помнеше главните помещения. В единия край на актовата зала беше сцената, а в другия имаше Г-образен балкон като в театър. Главният вход бе отдясно на сцената. В залата имаше места за около двеста и петдесет човека. На страната на балкона, през прозорците се виждаше част от задния двор. Молеше се Мъроу и Андреас да не попаднат на прицела на някой скрил се до прозорците. Беше забравил да им каже за тази опасност. От другата страна на сцената имаше втора врата точно срещу главния вход. Доколкото си спомняше, в дъното на залата нямаше изход, а само стълби към балкона, откъдето вече можеше да се стигне направо на втория етаж.
Предполагаше, че ще си имат работа с не повече от шест Жертвоприносители, които вероятно щяха да са заели позиции от двете страни на сцената и на балкона.
Посочи една врата малко по-надолу по коридора и се обърна към Хенсен и Джудит:
— Онази врата там. Има вита стълба за балкона. Качете се и щом ме видите в залата, действайте. Помнете, трябва светкавично да обезвредите постовете, защото в противен случай ще настане паника и може много да пострадат — двамата кимнаха и изчезнаха зад вратата.