— Последна проверка — нареди Килмара.
Чу се гласът на Гюнтер, последван от този на командира на втория самолет. Килмара погледна пилота:
— Излитаме.
Излетяха и се насочиха на запад право към залязващото слънце.
училището „Дрейкър“ — 20:45 часа
При неочаквания развой на събитията, макар и външно да запазваше спокойствие, Кадар премина през пълния спектър чувства: от сковаващ ума и тялото страх до такава силна ярост, че имаше чувството, че може да убива само с поглед. Новината, че Фицдуейн е все още жив, само влоши допълнително настроението му. Имаше нужда да се освободи от огромното напрежение, което го разкъсваше. Екзекуцията на злополучния пилот от „Айландър“-а му донесе търсеното облекчение. От некадърника останаха само кални следи по пода и кървави пръски по стената.
Сега умът му вече възприемаше промяната в развоя на събитията. Даже откри и предимствата на новото положение. Беше изправен пред най-голямото предизвикателство в професионалния си живот и пред почти равностоен противник. Операция „Здравец“ щеше да успее, но трябваше да вложи всичките си сили. Щеше да е подходящ финал на този етап от кариерата му. Погледнато от друга страна, колкото повече жертви дадеше, толкова повече щеше да е неговият дял — парите щяха да се разпределят между по-малък брой хора, така че всяко зло за добро.
Кадар разгледа внимателно картата и въздушните снимки на местността. Сега вече знаеше срещу кого и какво е изправен. Островът беше изолиран. Замъкът на Фицдуейн бе обграден, а Кадар имаше и хора и оръжие, за да направи, каквото трябваше. Проклетият ирландец щеше да получи няколко урока за водене на бойни действия.
Първи урок: Средновековният му замък няма да издържи на огневата мощ от края на двайсети век.
в замъка на Фицдуейн — 21:18 часа
След като се върнаха в замъка, Фицдуейн ги остави да си починат малко и веднага ги впрегна в трескава работа. Терористите се бяха появили малко след като бяха спуснали желязната решетка, но отначало не направиха опит да се приближат на по-малко от хиляда метра. После, със сгъстяването на вечерните сенки, от замъка забелязаха раздвижване във вражеските позиции. Примката се затягаше.
Когато първите терористи наближиха на около шестстотин метра, Фицдуейн нареди на Мъроу и Андреас да открият огън, но на единична стрелба. Размениха си изстрели, но от нито една страна не прозвуча автоматичен откос. След около петнайсет минути стрелбата затихна. Терористите бяха заели позиции за атака. Постовете от замъка следяха страната откъм морето. Мъроу и Андреас се кълняха, че бяха улучили няколко от тях, но не знаеха колко.
Сержант Томи Кийн бе първата жертва от страна на замъка. Случаен куршум го бе улучил в челото, докато надничаше през един отвор за стрелба с лък на главната кула. Смъртта му настъпи моментално.
Силите на Кадар се бяха окопали около замъка, извън обсега на ефективната стрелба. Нощта настъпваше. Защитниците на замъка бяха приключили с почти всички приготовления, но Фицдуейн забеляза, че хората му започваха да се изморяват и следователно ставаха по-невнимателни. Обяви почивка за храна и проведе военен съвет с тези, които не бяха на пост. Всички бяха единодушно решени да се борят докрай. Смъртта на сержант Кийн ги отрезви от почти еуфоричното настроение, в което изпаднаха след успешното бягство от „Дрейкър“. Жестоката реалност на битката ставаше все по-ясна — или убиваш, или те убиват, победителят печели всичко.
— В училището действахме с изненада, те не ни очакваха — каза Фицдуейн, — сега вече знаят къде сме, приблизително кои сме и топката е в тяхното поле. За да оцелеем, трябва да сме непрекъснато нащрек.
— Колко време ще се наложи да задържим положението? — попита Хенсен.
Фицдуейн вдигна рамене.
— С рейнджърите имахме уговорка да се чуваме на всеки два часа. Вече сме пропуснали няколко обаждания, така че би трябвало да са на път и след известно време да пристигнат. От друга страна островът е напълно отрязан, а и не се знае колко помощ ще дойде. Според мен, ще трябва време, докато осъзнаят колко сериозна е ситуацията. Може да се наложи да задържим положението до сутринта или дори до по-късно.
— Не може да се каже, че е много за обсада — обади се Хенсен.
— Съвсем достатъчно при съвременните оръжия — каза Фицдуейн. — Но сега не е време за подобен род обсъждания. Искам да направим преглед на подготовката — той се обърна към Мечката. — Заради уменията и интереса към оръжията на швейцарския детектив, съвсем естествено е той да бъде избран за оръжейник.