— Дали няма начин все пак да повикаме помощ? — попита Хари Ноубъл. Беше пребледнял и пренапрегнат. Смъртта на сина му го бе извадила от равновесие. Засега работата, която трябваше да се върши, все още го поддържаше. Фицдуейн не искаше да си представи какво предстоеше на посланика, когато останеше насаме с мислите си. Да убиеш собствения си син — това наистина е кошмарно. Палачът трябваше да си получи заслуженото.
— Добре, но как? — каза Фицдуейн. — Обградени сме, а корабът им…
— „Сабин“ — намеси се Мечката.
— Корабът им „Сабин“ ни е отрязал пътя по море — сега, когато вниманието се бе насочило към замъка на Фицдуейн, корабът на Палача се бе приближил и стоеше само на половин миля от брега.
Настъпи тишина. Рано или късно рейнджърите щяха да разберат, че нещо не е наред и щяха да изпратят помощ. На всички им беше ясно, че преминаването през кордона на Палача бе немислимо.
— Има и още нещо — каза Фицдуейн, — в никакъв случай не бива да позволяваме на Палача да вземе някого за заложник.
Хари Ноубъл кимна:
— Вярно, не бях помислил за това.
Фицдуейн огледа присъстващите. Явно всички смятаха, че е най-добре да чакат, затова преминаха на въпроса какво ще правят с учениците. Някои все още не можеха да се отърсят от шока, но имаше и такива, които, след като хапнаха, се поуспокоиха и с интерес наблюдаваха трескавите приготовления, които кипяха в замъка, бяха изявили желание да помогнат. Заключиха ги в един от складовете на тунела. Доста трудно ги бяха завели там и то едва когато Фицдуейн им обясни проблема, че след това, което Жертвоприносителите бяха сторили, защитниците на замъка не знаеха на кого да вярват.
— Не съм сигурен, че трябва да ги заключваме — каза Андреас. — Напълно разбирам опасенията ти, но сигурно ще се наложи да въоръжим някои от тях. Имаме нужда от хора, не можем да издържим дълго при площта, която трябва да покриваме.
Останалите бяха съгласни с него. Постовете бяха на голямо разстояние един от друг и след като се стъмнеше напълно, щеше да стане още по-трудно.
— Те не са деца — каза Джудит, — много от тях са на моята възраст.
Мечката се усмихна.
— Вижте — продължи тя, — те знаят какъв е проблемът. Защо да не ги оставим самите те да изберат хората, на които могат да разчитат? Сигурно ще има такива — едва ли всички са съзаклятници.
Фицдуейн поклати глава:
— Вероятно си права, но не ми се иска да ги поставям на предни позиции. Добре, ще направим така: ще ги накараме да изберат няколко човека, но ще ги използваме само, ако нямаме друг избор.
— Звучи разумно — каза Мечката.
Фицдуейн погледна Андреас и Джудит.
— Става — каза Андреас.
— Соломоново решение — каза Джудит.
— Тогава да видим срещу какво сме изправени — каза Фицдуейн — и какво би могъл да предприеме Палачът.
Той погледна Ноубъл, на когото бе възложено да координира цялата налична информация, както и докладите от наблюдателните постове. Посланикът, дьо Гевен и Хенсен се бяха поставили на мястото на Палача, за да преценят вероятните му ходове. Ноубъл и французинът заради практическия опит, който имаха, дьо Гевен като млад бил парашутист, а Хенсен заради това, че най-добре познаваше методите на Палача.
— Смятаме — започна Ноубъл, — че вероятно сме изправени пред сила от седемдесет до осемдесет закоравели терористи, плюс екипажа на кораба. Предполагаме, че основният им мотив са парите, но като се има предвид начина на действие на Палача, нищо чудно сред тях да има по-малки групи, със собствена мотивация.
Вероятно терористите са преминали сурово и безмилостно обучение. Научени са да нанасят колкото може повече вреди за възможно най-кратко време. Може би не са били специално подготвени как да атакуват замък като този, но това не значи, че са по-малко решителни и отдадени на каузата си, каквато и да е тя. Не бива да се забравя, че са много добре обучени да си служат с всички видове оръжие и бойни техники.
Въоръжението им е предимно от типа на източния блок, с изключение на „Инграм“-те и експлозивите. Имат „АК-47“, автомати „Макаров“, пластични експлозиви, вероятно и ръчни гранати, както и няколко противотанкови гранатомети. Засега не сме забелязали по-тежко оръжие, но нищо чудно на кораба да крият някаква изненада. Ако е така, опасявам се, че ще го научим по най-неприятния начин — може би това ще са тежки картечници, минохвъргачки, ракети, дори артилерия. Все пак смятам, че едва ли имат подобни оръжия, защото първоначалната цел на Палача просто не бе ги изисквала. Но като знаем що за човек имаме насреща, това няма да ме учуди. Много обича изненадите.