Фицдуейн леко се усмихна:
— Няма проблеми.
Уна го прегърна още веднъж и после отиде да помогне на другите.
Точно тогава влезе Мечката и седна срещу Фицдуейн. Беше задъхан. Накрая каза:
— Замъците явно не са били построени за хора от моя калибър.
— Ако винаги носиш доспехи бързо влизаш във форма — каза Фицдуейн, — тогава припкането по стълбите не е проблем. Е, вярно, че в онези дни хората са били по-дребни.
— Ъхъ — промуча Мечката, дояждайки сандвича на Фицдуейн.
— Направи ли проверка на амунициите? — попита Фицдуейн.
— Ъхъ — кимна Мечката. — Сигурно няма да се изненадаш като ти кажа, че са намалели още повече. Направо е чудно колко много сме изхабили. Всъщност какво му е чудното, като си дадеш сметка, че един пълнител с трийсет патрона се изстрелва за по-малко от три секунди.
— И колко секунди на човек имаме?
— По-малко от пет за автоматичните оръжия. Откъм патрони за пушки и пистолети сме по-добре. Вече нямаме нито гранати, нито коктейли „Молотов“. Останали са само две мини „Клеймор“ и разнообразие от средновековно оръжие, както и храна.
— Храна ли?
— Предостатъчно. А когато една войска е добре нахранена — Наполеон много добре е знаел това, тя побеждава.
— Радвам се да го чуя — каза Фицдуейн.
на острова на Фицдуейн — 00:13 часа
Ако имаше нещо друго, освен пиенето и жените, което сержант Джеронимо Грейди да обича повече от бързото каране на кола за сметка на някой друг, то това несъмнено беше стрелянето с ракетното оръжие „Милан“ за сметка на правителството.
Май той беше единственият данъкоплатец, който знаеше къде отиват парите му, тъй като всяко от ракетните оръжия струваше колкото двегодишната му заплата, а помощното оборудване, като компютъризираният тренажор, на който бе прекарал дни наред сигурно струваше повече, отколкото можеше да спечели през целия си живот.
Досега обаче той никога не се беше замислял, че всъщност ракетите могат да се използват срещу хора. Бе възприемал упражненията по-скоро като голяма видеоигра. Питаше се как ли ще се почувства, ако натискайки бутона за изстрелването знаеше, че действията му щяха да причинят смъртта на други хора. Обучението му като рейнджър, информацията, която имаше за Палача, както и факта, че ако не унищожи пръв враговете, то те с удоволствие ще го направят на свой ред, би трябвало да му помогнат, да не се чувства зле, но все пак не можеше да е сигурен, преди да го е преживял. Ръцете му бяха изпотени, но му оставаха само няколко секунди до началото.
На двайсет метра пред него лейтенант Харти се канеше да убие двамата терористи, изпратени от Палача, да ликвидират оцелелите рейнджъри. Грейди също можеше да го направи, но всичко трябваше да стане много тихо, а Харти бе специалист в тази област и имаше необходимото оборудване.
Грейди по-скоро видя резултата, отколкото чу изстрела от оръжието. През телескопичния мерник изглеждаше сякаш лицето на единия терорист изчезна и на мястото му се появи размазано петно. Вторият терорист обърна инстинктивно глава към другаря си и в този момент специалният куршум-глейзер отнесе горната част на главата му.
Грейди и товарача му се втурнаха напред и заеха завзетата позиция. Мястото беше естествена падина в терена, идеално за „Милан“-а, ако не се брои това, че нямаше защита отгоре, което беше важно, щом насреща си имаш танк.
Наоколо километър пред него и леко вдясно според полковника в „Оптиката“, се намираха позициите на тежките картечници. На това разстояние Грейди можеше да постигне почти стопроцентова точност на изстрела, така че поне първата картечница нямаше да ги затрудни.
Втората можеше да се окаже проблем, защото докато презаредят, рейнджърите можеха да бъдат открити. На теория ракетите завършваха полета си за дванайсет секунди, така че междувременно картечарите щяха да имат време да отвърнат на огъня, ако реагираха моментално. От друга страна, ако се бяха съсредоточили в обстрелването на замъка, може би щеше да успее да изстреля втората ракета, преди да успеят да открият огън.
Хрумна му, че предстои да направи почти същото като това, което лейтенант Харти бе извършил току-що. Опита се да изтрие от мислите си образите на две човешки същества, убити като мухи. Обзе го страх, но се овладя. Харти го потупа по рамото и каза:
— Открий огън!
на острова на Фицдуейн — 00:13 часа